Четвъртото служебно правителство на президента Румен Радев прави своите първи стъпки. Всички гадаят дали България ще започне да плаща руски газ в рубли, за да се върне към доставки от “Газпром”. Дали правителството ще спре износа на оръжие за Украйна. Дали то ще се стреми да върне изгонените руски дипломати. Дали службите най-накрая сериозно ще се заемат с разследване на вероятните диверсии на Русия у нас. Дали ще се включи правителството в предизборната кампания и на чия страна…
Фактът, че тези въпроси не са реторични, е показателен за това, че президентът Радев изгуби своята политическа посока през последната половин година и стана доста непредвидим политически играч. Настоящият му служебен министър-председател Гълъб Донев ще трябва да се държи така, все едно че посоката му е ясна, дори когато не е. Лутането на президента започна с войната в Украйна и завърши с лупинга му за Северна Македония, по отношение на която и с половин уста той все пак прие “френското предложение” (безспорно добро от българска гледна точка).
Румен Радев започна втория си мандат като борец срещу “модела Борисов”. В това свое амплоа той беше приглушил проруските си нагласи – дори се извини за “грешката” си в телевизионния дебат с проф. Герджиков, когато (пак) каза, че Крим е руски. Половин година по-късно обаче Радев стана основно действащо лице в свалянето на правителството на Кирил Петков. Радев бързаше (и успя) да предизвика предсрочни избори през октомври, на които ГЕРБ и ДПС ще опитат да се върнат във властта. А на геополитическия фронт Радев се очерта като самотник в ЕС, който може да търси съмишленик евентуално само в лицето на Виктор Орбан.
Тази сложна политическа траектория налага въпроса “какво все пак цели Румен Радев?”. Какъв е смисълът на действията му, които за мнозина изглеждат объркващи и неразбираеми?
Руска газ омайна, сладка…
Най-прозрачно е какво президентът цели по отношение на енергийната сигурност на страната – връщането на доставки от “Газпром”. За целта служебното правителство формира “кризисен щаб” срещу “хаоса и разрухата” в енергетиката. През последните седем месеца думата “хаос” доби специфичен смисъл в България – “развалена схема, по която публичният ресурс е отивал към конкретни частни фирми”. “Хаосът в пътищата”, например, означава “развалянето на схемите с пет, шест фирми”. По същия начин “хаосът в енергетиката” означава прекъсването на отношенията с “Газпром”, което се случи, след като тази фирма едностранно спря газа за страната. Гълъб Донев явно е добавил и “разруха” към “хаоса” за разкош.
Нагнетяването на усещането на хората за криза се прави, за да се оправдае една неоправдана политика – да се разчита на “Газпром” в сегашната ситуация, когато тази компания е част от военните замисли на Путин, е меко казано куриозно. Русия преди дни спря необяснимо газа за Латвия и системно намалява количествата към Германия. ЕС призова страните членки да се готвят за цялостно прекъсване на газовите доставки от Русия. Точно в тази ситуация, вместо да осигури алтернативни източници – както се стремеше да прави правителството на Петков и остави на служебния кабинет готови оферти – Гълъб Донев очевидно подготвя почвата за връщането на страната към “Газпром”.
Борбата с “хаоса” очевидно ще става с връщането на старите схеми, които са направили България силно зависима и уязвима от Русия в енергийно отношение. Шефът на борда на “Булгаргаз” Иван Топчийски издаде заверата като каза, че те не търсели алтернативни доставки на втечнен газ, защото: “Ако се реализират някакви доставки от „Газпром“, няма да имаме какво да правим този газ, няма къде да го съхраним или използваме”. Т.е. страната може да остане без газ, но само и само да оставим място за подновените руски доставки.
“Борбата с хаоса и разрухата” вероятно ще се изрази и в допълнителни бюрократични забавяния на вече построената нова връзка с Гърция, така че тя да не може да се използва поне до края на годината за алтернативи на “Газпром”. Така или иначе, интересите на руската компания ще бъдат добре защитени и обгрижени в следващите месеци у нас. Същевременно обаче, ако българският национален интерес не е направен от дъвка или локум, не е ясно какво общо има той с подобна политика.
Тихата „орбанизация“ на външната политика
Вторият приоритет на служебния кабинет ще бъде “предотвратяване на въвличането на България във войната” по думите на Радев. Това вероятно означава две неща: да не се критикува Русия и да не се изпращат оръжия за Украйна. Първото ще стане лесно – Гълъб Донев ще е гълъб на мира, който ще призовава за прекратяване на войната, без да изразява особена симпатия и подкрепа към нападнатите, нито пък критика към агресора. По-интересно ще е дали “въвличането ни във война” ще бъде прекратявано с връщане на изгонените руски дипломати или само на руските газови доставки. От приличие първоначално ще се тръгне към материалното – газа, а разузнавателно-символното (дипломатите) ще почака, за да се види обществената реакция.
Радев успяваше да мине под радара на партньорите ни в ЕС и НАТО заради правителството “Петков” и поради ясно-разбираемия европейски фокус върху Виктор Орбан. Но с това служебно правителство българската „орбанизация“ по терлици със сигурност ще бъде засечена. Когато са необходими ясни колективни планове за зимата в цяла Европа без руски газ, България залага на политика, че точно за нея Путин ще направи изключение и ще ѝ гарантира сигурни доставки. Подобен (безпочвен) ентусиазъм за Русия няма как да не привлече внимание.
