Владимир Каперски е роден на 24.01.1953 г. в Благоевград. Завършва гимназия “Св. Св. Кирил и Методий” – бивша Солунска. Дипломира се в СУ “Св. Климент Охридски – специалност история и втора – филология. От 1977 до 1980 г. работи като литературен сътрудник във в. “Пиринско дело”. От 1980 до 1982 е зам. председател на Общински съвет за култура. От 1982 до 1985 г. е зам. кмет на Община Благоевград по култура, образование и обредни дейности. От 1985 до 1990 г. е зам. гл. редактор на Телевизионен център – Благоевград. Напуска ТВЦ по собствена воля, отдава се на частно предприемачество, а после и на самостоятелна творческа дейност.
Пише за вестници, списания, прави десетки телевизионни предавания и документални филми за история, култура, фолклор, традиции. През 1994 г. издава първата си книга “Водолеен вихър” със “стихове в проза или емоционално-философски есета”, както ги определя писателката Весела Люцканова. В предговора си за книгата тя твърди: “Като гейзери, бликнали под лунна светлина, блестящи и избухнали в капки, те са сълзи и любов, болка и щастие, върхови моменти на човека, разпънат между две безкрайности.”
През 2000 г. Владимир Каперски напуска Благоевград и се заселва в близкото с. Лешко, където живее сам в лоното на Лещанската планина.
За нашите читатели Владимир Каперски, разказа искрено и лично с какви емоции изпраща 2015 година.
Какво научихте през изминалата година?
– Че най-хубавото за нас е пред нас и с мислите си за него, ние го постигаме и продължаваме по-нататък…
Какво успяхте да свършите от планираното за периода?
– Издадох книгата „Блескавици” – едно предизвикателство преди всичко към себе си, а после и към тези, които пожелаха да я четат: Че в малкото можем да изразим Голямото и една житейска блескавица може да освети вечността.
Кои от задачите остават и трябва да начислите за новата година?
– Да завърша новата си книга – опит за роман „Към виделина”. За първи път тази ми идея споделям публично с теб. Както и да направя филм за покойния дърворезбар, автор на герба на Благоевград Христо Бараковски по повод неговата 80 годишнина.
Къде сбъркахте?
– Отново се предоверих на емоциите си, но тъй като аз никога за нищо не съжалявам, радвам се, че давам на емоциите си свобода и смелост да ме водят, и така преживявам необикновени неща, дори и някои от тях да носят привкус на сладко-горчиво…
Какво спечелихте и какво загубихте?
– Всеки ден аз по нещо губя и друго печеля. Дори съм го изразил в една от импресиите в първата ми книга „Водолеен вихър”: „Влез в мъглата от полирани успехи и нечакани падения, за да уловиш ека на най-истинската истина: как всеки ден по нещо ще печелиш, а друго ще загубваш.”
Каква беше вашата 2015 година?
– Тежка и радостна, самотна и богата на срещи, изпразваща и зареждаща, неповторима…
