На заснежената гара в Пшемисъл, на границата между Полша и Украйна, Олга Короткова чака спокойно заедно с още десетки семейства. Тя се подготвя да се завърне в страната си въпреки войната. Полската гара днес е доста празна в сравнение с изминалите седмици, когато десетки хиляди украински жени и деца се трупаха там всеки ден, за да избягат от руската инвазия, започнала на 24 февруари.
На почти празните перони доброволци с жълти жилетки помагат на шепа семейства да качат багажа си на влакове, заминаващи в западна посока, към Полша. Близо до информационното табло в чакалнята някои обаче следят информацията за влаковете, които заминават на изток, към обхваната от война Украйна, в посока Лвов, Одеса или Киев. Олга, мъжът и Слава и 10-годишният им син Дмитро, който има рожден ден следващата седмица, се надяват да се върнат в Николаев, град в Южна Украйна, подложен на обстрел от руската армия.
„Когато избухна войната, бяхме в Египет“, на почивка в морския курорт Марса Алам на Червено море, обяснява Олга и допълва: „След това бяхме прехвърлени в Полша“, съобщава БТА.
Повече от четири милиона украинци са напуснали страната си от началото на инвазията, по-голямата част от които към съседна Полша, сочат данни на ООН. Повече от половин милион от тях обаче са отпътували в обратна посока, към относително сигурния град Лвов, в Западна Украйна, който е по-далеч от линията на фронта, сочат данни на украинските власти.
Близо 88 000 души са се завърнали само за последната седмица.
Седнала на една пейка, жена с вълнена тюркоазена шапка казва, че чака да се качи на влака от 22:35 ч., заминаващ за украинската столица Киев, от околностите на която руските сили се изтеглиха, оставяйки след себе си руини и трупове. Макар че е благодарна на Полша за оказания прием, казва, че й липсват котката и кучето, които е оставила при приятели. На перона на заминаващите за полската столица Варшава влакове четирима души от едно семейство са вплетени в последна отчаяна прегръдка. Две деца и една възрастна жена се качват на влака, но млада жена със сребристо палто остава сама. Със сълзи на очи тя влачи куфара си до края на перона, после спира , за да погледне бавно отдалечаващите се вагони. Няколко часа по-късно тя се нарежда на опашка от десетки хора, които се насочват към влака за Лвов, като минават през врата с надпис „Влизането забранено!“.
Във влака, който тръгва през нощта към украинската граница, контрольорите минават от купе на купе, за да проверят паспортите. Докато влакът е спрял, младо момиче се смее на глас, тича из вагона, следвана от момче, което снима с таблет. Смехът оглася тяхното купе, докато гледат видеоклип. Близо полунощ е и нощният комендантски час отдавна е в сила, когато влакът накрая спира под стъкления купол на гарата в Лвов. Хората се обличат, приготвят се да излязат на студа, после мъкнат безкрайни чанти по коридора, бързат да излязат.
Една млада майка – Уляна, се нарежда на опашка пред вратата с малката си дъщеря, за да се върне в Житомир – град, намиращ се по на изток.
„В Полша беше много добре, но искам да се върна къщи“, казва тя.
