На около километър от Белия дом, по „Пенсилвания авеню“ в посока Капитолия, се намира старата поща на Вашингтон, в която сега е луксозният хотел „Тръмп“ на бившия американски президент. Точно срещу него в офис сграда е централата на една от най-влиятелните адвокатски кантори в страната. Основаната в 1873 г. във Филаделфия „Морган Люис и Бокъс“ („Morgan Lewis & Bockius, LLP“) с над 2200 адвокати и специалисти покрива нуждите на клиенти от всевъзможни сектори и има офиси в Северна Америка, Азия, Европа и Близкия изток, включително Дубай.
Това е кантората, която представлява интересите на бившия депутат от ДПС Делян Пеевски в САЩ във връзка със санкционирането му по Глобалния закон „Магнитски“ на 2 юни 2021 г. Името ѝ се появи и през 2019 г. като негов защитник по друг случай – дело във федерален съд с иск срещу него за 200 милиона долара по закон за борба с мафията, пране на пари и корумпирани организации.
Кантората потвърди, че представлява Пеевски и за „Магнитски“, в писмо от 20 септември, изпратено до български медии, отчасти в отговор на публикуваното в „Дневник“ мнение на Майкъл Харис, лобист на братя Бобокови в САЩ. В текста се казва, че Харис е твърдял, че има доказателства, подкрепящи решението на OFAC, „което би изисквало американско официално лице да наруши няколко закона, като предостави тази информация“.
Името на Харис беше замесено от ДПС в България и Европа в кампанията, която партията води в защита на Пеевски и в която се опитва да внуши, че с пари, платени от някого в България, били подведени официалните власти в САЩ за Делян Пеевски.
По този повод „Дневник“ изпрати въпроси на Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ (OFAC), но към приключването на статията отговори не бяха получени.
Само санкционираният може да знае
От „Морган Люис“ казват още, че „всякакви изказвания на лица извън американското правителство, че санкционираният е „виновен“ и че OFAC има достатъчно доказателства, не може да се смятат за основателни, тъй като американският закон забранява разкриването пред частно лице на специфична информация и на източниците, на които са разчитали САЩ, освен пред санкционираното физическо или юридическо лице“.
Този аргумент по повод думите на Маршал Харис обаче важи и за твърденията, идващи от ДПС, за невинността на Делян Пеевски. Кантората, която го представлява, на практика казва, че нито партията, нито депутати от нея, нито който и да е негов неоторизиран защитник в България или чужбина разполага с фактите и доказателствата на OFAC, за да претендира, че те са неоснователни или резултат на „подвеждане“, дошло от България.
Самият Пеевски е коментирал публично два пъти след налагането на санкциите – първия път веднага след съобщаването им, когато ги определи като „абсолютно недопустим и тенденциозен“ акт, и малко по-късно по повод списък с фирми на санкционираните, изготвен от българското финансово министерство – той опроверга за определена компания и връзките си с нея. Няма официална информация бившият депутат да е получил достъп до информация от OFAC. „Морган Люис“ също не посочват в писмото си, че разполагат с такава като негови представители.
На този фон български и евродепутати от ДПС твърдят, че санкциите се „несъстоятелни“ или че факти и доказателства срещу Певски няма. От писмото на кантората се разбира, че и те няма как да имат подобна информация, т.е. директните твърдения от трети лица за виновност или невинност и на каква база са решенията на американските институции на този етап са заблуждаващи.
Писмото на „Морган Люис“ бе представено в български издания с подвеждащи заглавия от типа на „US адвокат каза кога падат санкциите срещу Пеевски“. В текста няма подобно нещо – съобщено е, че от името на Пеевски е започната процедура пред OFAC и Държавния департамент (той също го санкционира на основание президентска Заповед 13818) с искане за изваждането му от списъка на санкционираните, „ако това бъде разрешено“.
Внимателният прочит на писмото показва, че не е изрично посочено, че „Морган Люис“ са наети да защитават Пеевски пред федерален съд, ако се стигне до такъв иск. Иначе казано, ясно е, че са наети за процедурата, която и „Дневник“ описа преди време с обяснението от OFAC, че не е задължително това да прави адвокатска кантора, а може лично засегнатият да започне обжалване.
В текста се отбелязва споменатият процес за изваждане на санкциониран от списъка на OFAC и се разбира, че адвокатите по-скоро помагат за правилното оформяне и представяне на правни и фактически основания на искането за изваждане от списъка и изискване на информация от американските агенции.
Иск във федерален съд е следваща стъпка
От „Морган Люис“ допълват как може да се стигне до федерален съд, пред който Министерството на финансите трябва да докаже достатъчно основание за действията си. „В противен случай федералните съдилища може да отменят решенията на OFAC, както се е случвало в предишни случаи, в които тази служба не е предоставяла подобни доказателства“, пишат още от кантората.
Въпросът за достатъчните основания за санкциониране от САЩ е коментиран от години в редица издания и правни портали и там неведнъж е обяснявано, че обикновено информацията, събрана за конкретно лице или фирма, е далеч по-изчерпателна от оскъдните факти, които се разпространяват публично. За решението се използва най-безспорната част от нея, включително за да не се изчаква прекалено с предприемането на наказанието.
Но междувременно продължава събирането от властите на още данни, включително защото има задължение до 30 септември всяка година на OFAC да се изпраща информация – включително от засегнатия – за това какво е било замразено и блокирано заради санкциите в САЩ, тъй като службата обикновено не знае абсолютно всичко за санкционирания. Освен това инструкция на OFAC от 21 юни 2019 г. разшири обхвата на исканата информация – банки и институции да докладват не само за блокирани, но и за отхвърлени транзакции по активи на санкционирания.
Стигне ли се до съд, Министерството на финансите може да използва информация, събрана от разузнавателни източници не само на министерството, но и на други агенции на САЩ или подадена от партньори поверителна или секретна информация.
За да може един адвокат да борави с такива данни, той трябва да и има нужното ниво на достъп до такава информация, засягаща националната сигурност.
Защо тази кантора
Затова не е изненадващо, че с конкретния случай на Делян Пеевски се е заел Кенет Нуненкамп, партньор в „Морган Люис“, отговарящ и за казуси, свързани с националната сигурност, и представлявал клиенти пред министерствата на външните работи, на вътрешната сигурност, на отбраната, на финансите и на външната търговия на САЩ.
Кариерата му включва и работа във военната прокуратура на военноморските сили на САЩ и вътрешни разследвания за нарушаване на закони и регулации, от което може да произтичат санкции. Той знае как да подготви, задейства и приложи план за проверка, подаване на искове и информация – доброволно разкриваща или отговаряща на искане за разкриване на данни – интервюта със свидетели, правни съвети за фирми и извънсъдебно уреждане на спорове, пише в личния му профил във фирмата.
„Ако клиент има въпрос, незабавно ще намерим човек в глобалната ни мрежа, който има отговор за него“, обясняват от кантората. Тя обслужва около 90% от компаниите в списъка Fortune 100, което я нарежда в елитната категория Big Law кантори. Където и хонорарите са солидни, но и точно „Морган Люис“ са известни с това, че работят pro bono за близо 1800 клиенти годишно.
Самата кантора се случва да е обект на съдебни действия, включително заради свои прочути клиенти. Такъв е Доналд Тръмп и нейни специалисти са помагали на неговата Trump Organization по данъчни въпроси. Сега Летиша Джеймс, главният прокурор на Ню Йорк, включи „Морган Люис“ сред фирмите, от които изисква хиляди документи във връзка с това какви данъци е плащал Тръмп.
В конкретния случай кантората не е обвинена в нищо, но агенция „Блумбърг“ цитира данъчна адвокатка от Калифорния, която казва, че „на адвокатите са позволени грешки, но не им е позволено умишлено да дават лош съвет или да прикриват престъпление“.
Двама служители на „Морган Люис“ попаднаха под прожекторите покрай този случай – Шери Дилън и Уилям Нелсън, работили за бившия президент от 2005 г. Дилън бе до Тръмп на пресконференцията му от 2016 г., на която той обеща да се оттегли от участие в бизнеса, сочейки към купчина документи, които обеща на направи общодостъпни, след като приключат някои одитни проверки. Нелсън написа заедно с Дилън писмо от 2017 г., в което се потвърждаваше, че Тръмп е имал някои бизнес връзки с Русия. След като са прегледали данъчни декларации за 10 години те стигнаха до заключение, че той не дължи пари на руски кредитори. Статията на „Блумбърг“ по темата беше озаглавена „Сагата с данъците на Тръмп показва границата между това да си адвокат и да си съучастник“.
