Съществува трайна практика на Конституционния съд, която изключва осъществяването на парламентарен контрол върху работата на конкретни магистрати и по неприключили дела. Така главният прокурор Иван Гешев коментира за БТА заявеното от депутати намерение да поискат изслушването му в рамките на
насроченото за вторник извънредно заседание на парламента.
След публикувания видеозапис с кадри с полицейско насилие над протестиращи миналото лято, председателят на парламента Ива Митева свика извънредно заседание на Народното събрание на 17 август 2021 г. (вторник) от 10.00 часа за изслушване на министъра на вътрешните работи за предприетите действия за установяване на лицата, превишили правомощията си, наложените наказания и взетите мерки за недопускане на подобни прояви.
Искане за изслушване на главния прокурор в извънредно заседание или искане за изготвянето на доклад по конкретни дела би представлявало нарушение на принципа на разделение на властите и накърняване на независимостта на съдебната власт, каза Гешев пред държавната агенция.
Но дори и да не беше така, няма как да предоставя информация по конкретни дела, защото по закон нямам право да я знам и да разполагам с нея. Това би било нарушение на Конституцията и законите на страната, посочи главният прокурор.
Той допълни, че уважава работата на Народното събрание като най-висш орган в една парламентарна република, каквато е България и заяви, че очаква да види каква информация ще изискат от Прокуратурата народните представители.
Гешев допълни, че отправеното искане за неговото изслушване по конкретния казус следва да се разглежда през призмата на спазване на основните принципи на Европейския съюз и в частност върховенство на правото.
Според Конституцията, нито имам правото, нито задължението да контролирам конкретни дела или още по-малко решенията на конкретни магистрати. Нещо повече, това би представлявало нарушение на българското законодателство и основни конституционни принципи от моя страна, заяви още Иван Гешев.
Всъщност прокуратурата и лично главният прокурор в миналото са изнасяли сведения по текущи дела, като например записи от телефонни разговори на президента или съдържанието на есемеси на бизнесмена Пламен Бобоков. В тези случаи обаче държавното обвинение ги нарича „веществени доказателства“ и смята, че не са нарушения.
