„Антикорупционният фонд“ публикува на 11 юни първия епизод от новото си разследване: „Списък за бързо реагиране: Историята на Веселин Денков“, в което се представят записи с адвокати и консултанти, на които се обсъжда колко пари ще са необходими за освобождаването от ареста на Веселин Денков – собственик на заведения, задържан през септември 2020 г. и обвинен за участие в организирана престъпна група за рекет и изнудване. Той прекарва в ареста девет месеца, като в деня, в който от АКФ разпространиха трейлър за разследването, мярката му беше изменена в домашен арест. Посредниците, които са записани от Ивайла Бакалова – жената, с която Денков живее на семейни начала, отказват подробности как точно ще освободят Денков, казват, че си говорят само с Господ, обясняват й, че тя няма нужда да знае как, а за нея е важно, че ще има резултат. Обсъжданата сума е не по-малко от 100 000 евро, а срокът около месец. „Дневник“ изпрати въпроси на автора на разследвнето Николай Стайков. Той е автор и на друго разследване на АКФ – „Осемте джуджета“, за което наскоро получи голямата награда за журналистика „Радостина Константинова“. Какво още показа първият епизод на „Списък за бързо реагиране“ – тук
В новото разследване на „Антикорупционния фонд“ показвате записи на предложения от адвокати и консултанти, които обсъждат колко би струвало освбождаването от ареста. Какво показват според вас всъщност тези записи?
– Осветяване на механизмите на корупцията в съдебната система. И в това има нещо общо с казуса „Осемте джуджета“, макар и с други участници. Корупцията, както каза господин Цацаров (главен прокурор в периода 2012 – 2019 г. и настоящ председател на антикорупционната комисия – бел. ред.), е интимен акт, но до тази „интимност“ няма как да се стигне в съдебната зала. За да се стигне дотам, има нужда от верния амбианс, за което идват на помощ посредници, помагачи, хора, които разбират от тези неща, вече са помагали на много хора, дори имат доволни „клиенти“, които ги препоръчват.
Голяма част от корупцията се случва и през адвокати, които не просто посредничат, а често са активната страна, която убеждава едните, че „така се прави, няма как“, а другите, че риск няма. Има група хора, която се изхранва от това, често като създава проблеми с правосъдието, за да продава тяхното решение. Често това граничи с откровена измама. Ще има още записи и още участници.
Как се стигна до това да направите това разследване и да имате записите?
– Казусът с арестувания Веселин Денков стана известен още през септември, и тогава направих първата среща с неговите адвокати и с Ивайла Бакалова. Говорихме с него много кратко от затвора, където той прекара девет месеца и на практика беше освободен в деня, в който пуснахме тийзъра на разследването, след осем или девет отказа за промяна на мярката за неотклонение в по-лека.
Основната част от интервютата направихме именно с него от Централния софийски затвор, по телефон. Трупахме много материал и свидетелства, а след това се появиха записите, в чиято достоверност нямам съмнение, тъй като повечето от тях съм слушал почти веднага след записването им.
Какъв би трябвало да е ефектът след публикуването на последната част?
– От предишни и от този случай се затвърждава впечатлението ми, че ако няколко души с дълъг стаж в уреждане на подобни интимни корупционни ситуации си отворят устите, ще има ефект на операция „Чисти ръце“ в съдебната система. Стига, разбира се, да има кой да го направи. Засега единственият видим ефект е обажданията с още информация за осветените герои от първата част.
И тук също да кажа – обръщайте се към нас с информация по случая, на интернет страницата ни има всички контакти.
Близо година след разследването за „Осемте джуджета“ – имате ли информация докъде стигна проверката за изнесените факти?
– Пълно мълчание от страна на прокуратурата, въпреки изтичането на всички срокове за произнасяне. В МВР беше направена проверка, която установи, че никаква полиция не е охранявала ресторанта. Последното е особено смешно, защото означава че аз, семейството ми, няколко журналисти от Би Ти Ви (те са на няколко пресечки) и половината квартал страдаме от еднакви халюцинации.
Срамно е, че цяло министерство се държи като част от мафиотско семейство, но го видях на практика.
Ресторантът, в който мрежата за кражба на бизнеси се е събирала, изглежда затворен – има ли информация дали мрежата съществува в същия вид и как оперира? Къде се среща?
– И хотел „Берлин“ се продава на части, нещо невиждано и немислимо доскоро. Никой не обича светлината на медиите, а дори и на протестите, защото миналата година един от тях стигна и дотам. Ресторантът сега е под друго име, охрана няма.
А това никога не завършва добре. По законите на диалектиката в нейния приложно-журналистически аспект това самозабравяне обаче е добре, тъй като тихите и затворени офиси не са интересни за публиката.
Единствено съжалявам, че не успях да вляза вътре заради пандемията, а след пускането влязох, без камера, но нищо не беше вече същото. Разговорът с Петьо Еврото също не беше, както би бил преди това.
Какво се случи с проверката по заплахите срещу вас?
– Софийската районна прокуратура отказа да образува досъдебно производство поради липса на заплаха. Писмото дойде по куриер в момент, в който бях в офиса и правех кафе на охраняващия офиса полицай от 4-то районно, а той е назначен там от градската прокуратура поради наличие на заплаха. Това е парадоксалното в ситуацията със заплахите, но за щастие това остава в миналото. Единствената реална заплаха за заплашващите се оказа осветяването им – всичко секна буквално веднага след като колегите от Би Ти Ви излъчиха това в централните си новини. Не знам как би продължило всичко иначе.
За тази година как се промениха медиите?
– В никакъв случай към добро, по отношение на медийната среда, дори се учудвам, че след година на уволнявани, бити и арестувани журналисти класациите не отчитат по-голям ръст. Но спасението може да дойде от технологиите – ако никой не гледа „Нова тв“ или Би Ти Ви след десет години, цялото влияние което имат тези или онези, се оказва на вятъра.
Една друга важна медийна промяна обаче искам да отбележа – все повече колеги говорят колко е важна солидарността между нас. Това невинаги е възможно в конкурентна среда, но добрите примери се увеличават – вашият вестник например е между тези, които отразяват важните разследвания, независимо кой е техният автор. Така трябва да бъде, ако искаме разследващата журналистика да си върши работата срещу корупцията.
Какво за вас означава голямата награда „Радостина Константинова“ именно за „Осемте джуджета“ ?
– В нашата организация няма самотни занимания, силата ни е в екипа и съчетанието от умения и опит. Затова я приемам като награда не за мен, а за цялата фондация и дори изпратих специална молба до организаторите да бъде добавен и екипът в грамотата. Защото зад всеки един журналист има редактор, който го е подкрепил, а в нашия случай и юрист, който да верифицира всичко това. А какво означава занапред – покачват се очакванията на всички към нас, не може след такава публикация да потънеш в дребнотемие. Но имам всички основания да вярвам, че ще се справим.
