- Инж. Томов, година и 6 месеца след местните избори през 2019 г., които спечелихте убедително и категорично, отново сте на изходна позиция. Каква е разликата в самочувствието Ви тогава и сега?
- Сериозна, заради постигнатото и свършеното от екипа ми през тези 18 месеца. Най-важната цел, която си бях поставил, бе да привлека инвеститори и да започна промяна на бизнес средата в общината, защото само така можех да направя нещо, за да се повиши жизненият стандарт на съгражданите ми. Много бързо след встъпването ни в длъжност привлякохме немската фирма „Отобок“, която вече строи свой завод в района на Текстила. С посредника, който привлича инвеститори от Германия в България, водим отново разговори и той се интересува от още терени, защото са изключително доволни от работата на общината и отношението ни към инвеститорите. Ще дам пример, че в отговор на депозирано заявление от „Отобок“ само за 2 месеца направихме ПУП, а разрешителното за строеж издадохме за 4 дни. Знаете, че всяка администрация има срок от – до, разликата при нас е, че нещата, касаещи обслужването на инвеститори, се случват не на 30-ия ден, а още в първата седмица на тези срокове. И това не е е предизборен фойерверк. В момента имаме привлечени още 3 много сериозни инвеститори, чиито намерения са да вложат в общината общо 250 млн. лв. и да разкрият 780 работни места. За един от тях преотреждаме терен от 10 дка в района, където ще се прави хеликоптерна площадка за нуждите на БЧК при с. Зелен дол, а проектът визира производство за военната и цивилна промишленост. Вторият инвеститор в момента купува 45 дка земя около Домостроителния комбинат, за да строи завод за военнна и IT техника. Третият е с 80 млн. евро инвестиция за изграждане на високотехнологичен завод за сушени зеленчуци с 80 работни места под Млечна промишленост. На ден предприятието ще обработва 80 тона зеленчуци, което ще гарантира изкупуване на продукцията на местните производители. Всички инвеститори, които споменах, са чуждестранни и екипът ни изключително много им помага, за да предпочетат именно в Благоевград да ситуират бизнеса си. Водим преговори с клъстери в IT сектора с планове за разкриване на 5000 работни места, като искаме и тях да привлечем да дойдат тук. Когато застъпихме да управляваме, заварихме една фалирала община с 28 млн. лв. дългове. Намерихме противоречащи си една на друга общински наредби. Поехме един колектив на администрация, стресиран от предишното управление на общината. И като „капак“ срещнахме изключително негативно отношение от правителството на Р България към нашите инициативи за инвестиции в Благоевград и подобряване на жизнената среда и условията на живот на хората .
- Какво поискахте от правителството и не срещнахте подкрепа?
- Десетки писма сме написали и изпратили относно инвестиционни проекти, свързани с нуждата от поправки на дерета и изграждане на подпорни стени. Имаме компрометиран мост между Благоевград и с. Бараково при с. Рилци и никакъв резултат от Комисията по бедствия и аварии за финансова помощ. Към МРРБ, Министерски съвет и Министерство на финансите пуснахме искане за финансиране на плановете ни за облагородяване на района на пазара и изграждане на закрит паркинг, както и за изграждане на улица „Промишлена“, която вече сме възложили да се проектира. Пуснахме до Министерство на културата и Министерство на финансите искане да ни съдействат археологическите разкопки на Скаптопара да се оформят като комплекс с малък музей, магазин за продажба на експонати, заведение за хранене, санитарен възел с тоалетни и асфалтов път до мястото. Искахме помощ за финансиране за парк „Македония“, за кв. „Вароша“, за реконструкция на 11 улици, които не търпяха повече отлагане във времето, но тези и много други писма останаха без нито един официален отговор от което и да е министерство за 1,5 година. Отговорът, който ни връщаха посредници, които изпращахме да опитат да съдействат, бе един и същ: „Докато тези, които ни свалиха от власт са там, няма да отпуснем нито стотинка за Благоевград“. Въпреки изявлението на Б. Борисов след местните избори, че всички общини ще са равнопоставени, независимо кой кандидат е спечелил. Отгоре на всичко по старите европроекти имахме изключително много санкции, и то много големи, но ние успяхме да се справим и дори да спестим на благоевградчани 10 млн. лв.
- Нападат Ви, че за 1,5 г управление не сте спечелили и стартирали нито един нов проект…
- Това не е вярно. Започнахме реконструкция на водопроводната и канализационна мрежа на 9 улици в района на Часовника, която от години само се обещава, но нищо не бе направено. Предстоят обществени поръчки за аналогични ремонти по ул. „Дж. Баучер“ и „Крали Марко“. Финансирането е от фонд „Флаг“ със заем, за изтеглянето на който успяхме да получим съгласие на ОбС въпреки враждебната среда, която срещнахме в част от местния парламент и умишленото отлагане с месеци на вкарването в зала на предложението ни. За финансиране от фонд „Флаг” сме разработили проекти на обща стойност 160 млн. лв. Освен ремонта на 11-те улици разчитаме на фонда за квартал „Вароша“, където повечето къщи се нуждаят от сериозни ремонти. Със собствени средства въпреки всичко успяхме да ремонтираме две от къщите, но за цялостно обновяване на старинния архитектурен комплекс са нужни сериозни инвестиции от около 4 млн. Искаме да го превърнем в етно-културен комплекс с възраждане на стари занаяти. На финансиране от фонда разчитаме и за облагородяване на т.нар. парк „Македония“, където да се изградят музей и културно-информационен център.
- Какъв музей?
- Това е изискване на Министерство на отбраната, за да ни преотстъпят тази площ. Само ще вметна, че като застъпихме на власт, на тази територия не беше направено абсолютно нищо като процедури за преотреждане, ПУП-ове и т.н. Доволен съм, че вече сме на финала на тези процедури. Там инвестициите, които планираме, са на стойност около 15 млн. лв. За изграждането на индустриална зона са нужни приблизително 4 млн. лв., а процедурата за обособяването й е задвижена. Приета е промяна на Общия устройствен план, предстои екологична оценка и приемането й от РИОСВ. За съжаление наследеният дълг от 8,5 млн. лв. към институцията, който ние успяхме да стопим до 5,5 млн. лв., ни блокира и след сключване на споразумение за погасяването му всичко ще се „отпуши“, включително и започване на сондажите за вода в селата Мощанец, Зелен дол, Горно и Долно Българчево и Селище С тях ще се реши проблемът на местното население с лятното безводие и режима на вода. Действията на РИОСВ за прибиране на дълга от общината, предприети точно сега, след като той е бил „забравен“ повече от 2 г. по време на предишното управление, считам за пореден удар на държавата по нашето управление, за да не можем да работим. Ние обаче не само не се провалихме, а задействахме поредица от важни за хората проекти. Един от тях е насочен към запазване на чистотата на въздуха със закупуване на 4 големи електрически автобуса и 15 електромикробуса за градския транспорт и връзките със селата. Става въпрос за пускане на нови линии, които няма да нарушат договора на общината с превозвачите, но ще гарантират по-чиста околна среда. Стойността на този проект е около 15 млн. лв. Депозирали сме искане до Министерски съвет за възстановяване на проектите за строителство на язовир „Ракочевица“, тъй като в дългосрочен план при засушаване Благоевград е заплашен от воден режим. В тази връзка сме провели разговори с китайски инвестиционен фонд, който декларира интерес да финансира изграждането на това съоръжение.
- Говорите за финансиране от фонд „Флаг”, но той дава заеми, които трябва да бъдат връщани…
- Да, но при смяна на правителството се надяваме да получим разбиране от Министерски съвет и финансиране от държавата включително и за 11-те улици. Ако получим средства, веднага връщаме кредита и довършваме започнатите проекти. На атаките, че нямаме спечелени проекти, ще отвърна с четирите за изграждане на 3 нови детски градини и пристройка към VІІ училище на обща стойност малко над 5 млн. лв. Подготвихме предложенията до Министерство на образованието, защото бях възмутен от условията, в които се отглеждат нашите деца в блоковете в жк „Ален мак“, спят по 15-16 в стая от 12 кв.м на легла на два етажа. Що се отнася до европроектите, новият програмен период започва в края на 2021г. и сме готови, ако правителството не ни помогне финансово за реализация на изброените идеи, да кандидатстваме с тях пред европейските фондове. Проектирахме трафопост за махала Акациите в с. Горно Хърсово, тя е най-близката до Благоевград и там никога не е имало ток. Пуснахме необходимите документи в ЧЕЗ и имаме уверение, че трафопостът ще се построи бързо. Водоснабдяваме махала Телкиево в с. Дъбрава, която е само на около 1,5 км от кметството, но хората там никога не са имали вода в къщите си. Възстановихме летния театър, а в момента се извършва ремонт на още едно пространство за култура в централната зона на града. Разширяваме гробищния парк, в който ще се направи стена за урни и навес при паркинга, където хората да провеждат ритуалите. Въпреки стагнацията успяхме да купим за общинска фирма „Биострой“ 3 нови машини за миене на улиците и 1 сметосъбираща в изпълнение на стратегията на екипа ми за по-чист въздух в Благоевград. Ние сме единствената община в България, в която селските кметове разполагат с финансови средства, съобразно броя на жителите. Отпускаме ги, за да не им се налага повече да се молят за 5 лв. за консумативи или за спешен и неотложен ремонт. В списъка за свършена работа включвам и прекратената наложената практика за продажба на общински терени, върху които може да се строи. Започнахме да ги отдаваме на търг за строителство срещу обезщетение от жилища, които да отдаваме и така да привличаме млади специалисти в община Благоевград. Обявили сме конкурс за ПУП в района на болницата, където сме поставили изискване да има балнеосанаториум с минерална вода, болница с разгърната площ 13 000 кв.м, две многофункционални сгради, закрит паркинг и район за жилищни сгради. И още един важен проект, който сме започнали, е за разширяване на зоопарка към розариума. Ще отбележа, че спасихме зоологическата градина от затваряне и успяхме да получим нов 5-г. лиценз. За парк „Ловен дом” също имаме идеи да се обнови и отново да стане едно от любимите места на благоевградчани, както бе преди години с изграждане на вело- и туристически алеи, амфитеатър, но за него ще кандидатстваме за европейско финансиране.
- Имахте лошия късмет да ръководите община Благоевград в условия, с каквито никой от предшествениците Ви не се е сблъсквал и в този смисъл нямаше на чий опит да се опрете при справянето с Ковид кризата. Основателно ли общински съветници Ви обвиняваха, че не действате твърдо и бързо?
- Пандемията напълно обърка и промени ритъма на живота на всички и наистина никой екип досега не е работил в такава обстановка. Обвиненията бяха напълно безпочвени, защото в подобна ситуация е много важно действията да са адекватни и конкретни, а не хаотични и показни, целящи само популярност, но не и ефект за обществото. Когато никъде нямаше маски, защитни облекла, дезинфектанти и шлемове ние успяхме да осигурим всички тези предпазни средства за администрацията и работещите във всички общински звена и фирми, за служителите на МВР, за работещите в болниците и на общопрактикуващите лекари, раздавахме безплатно маски и на всички граждани, които имаха нужда от тях. Това на общинския бюджет струваше 250 000 лв. Направихме организация възрастните хора, които искаха помощ за пазаруване, за да не излизат от домовете си, да я получат.
- Укоряват Ви в избора на неудачен проект за строителство на огромна църква в района на пазара, където теренът не позволява такива мащаби и вероятно ще е за сметка на площта за тържището, така ли е?
- Чух, че някои хора заблуждават с неистини търговците, че ще затворим пазара, затова се наложи да монтираме две пана с нашата визия за пространството. От 900 кв.м площта на пазара става 2000 кв.м, а за удобство на търговци и клиенти ще е покрита с постоянни тенти.
- Споменахте изграждането на индустриална зона като един от най-важните лични ангажименти, които сте поели преди изборите…
- Така е, той ни костваше изключително много усилия и работа, но сме наясно, че процесът е дълъг и знаем, че вървим в правилната посока, защото мястото, което избрахме като логистика, е много добро. Ще припомня, че става дума за терена от 200 дка между река Струма и автомагистрала „Струма“ от кръговите кръстовища при с. Зелен дол в посока с. Бело поле. По прогноза в тази зона се очакват инвестиции в размер на 300 млн. евро и разкриване на 2500 работни места.
- Защо сменихте мястото на индустриалната зона, определено от предшественика Ви в района на местността Черешарниците край главен път Е-79, близо до изхода от града при жк „Струмско“?
- Защото тези 100 дка бяха изключително лошо от логистична гледна точка място за индустриална зона. Един тир, за да се качи на магистралата от тази зона или трябва да мине през Благоевград, или през Симитли. Други варианти са да се изградят допълнителни съоръжения за включване към магистралата или надлез над жп линията, за да се свърже Е-79 с магистралата, което струва много пари и едва ли ще се случи. Промяната бе в резултат на подробен анализ, не на някакво хрумване. На финала ще отбележа, че за малко над 1,5 г управление 4-годишната ми програма за развитие на Благоевград е изпълнена или е в процес на реализация на 60 % , а това е сериозно постижение!
Източник: struma.bg
