Бракът се състои от индивидуалности с уникални нужди,мисли и поведение. Когато отделните личности встъпят в брак, взаимоотношенията често се променят не така както би могло да се очаква от познаването на отделните личности. Не бива да се забравя, че всеки един от нас е създаден за любов и всеки един от нас иска да направи нещо със живота си, нещо трайно и вечно.Често се стремим да запълним желанията си за постоянство, интимност и плодотворност в нашите взаимоотношения с другите хора.Чрез интимността и работата ние постигаме чувство за значимост.За съжаление обаче често заменяме постоянството с непосредствен егоизъм, избираме евтините сексуални взаимоотношения и незаконната любовна история, вместо да задоволим сексуалната и емоционална интимност и желаем власт и влияние вместо плодотворност.
Именно тези заместители водят до нараняване, обвиняване и отчуждаване от Бог и от хората.
Тук ще задам въпросите: Как и Кога се ражда домашното насилие? Как да различим емоционалния и психически тормоз?
Най-разпространените форми на домашно насилие са физическото насилие към жената (78 на сто), скандалите в семейството (65 на сто), психическото насилие на мъжа към жената (43 на сто). Това показват данни от национално представително проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение /НЦИОМ/, извършено през ноември сред 1000 граждани.Една пета от анкетираните смятат, че в наши дни е разпространено и насилието върху мъжа в семейството като най-масовата му форма е психическият тормоз, сочат данните на НЦИОМ.
Фактори за възникване на насилие в семейството:
– Безпаричието продължаващо години може да бъде причина номер едно за възникване на насилие в семейството/ отчитат социолозите/. Според данните им, 75 на сто от българите посочват именно финансовите проблеми на домакинствата за основа на домашното насилие.
– Лошото възпитание в семейството е в основата на причините за домашно насилие, сочат данните на НЦИОМ. С 10 на сто спрямо 2003 г. са се увеличили през 2007 г. хората, които виждат в модела на поведение, преживян в детството, основна причина за домашното насилие.
– Жените се еманципират и започват открито и откровено да поставят въпроса за неравния си статус в дома, смятат социолозите. По тази причина те значително по-често от мъжете са склонни да разглеждат като причина за домашното насилие неравнопоставеността между половете. Според данните на НЦИОМ, 17 на сто от анкетираните жени са на това мнение, а само 10 на сто от мъжете го споделят.
Малка част от хората са наясно със съществуването на закон за борба с домашното насилие – едва 13 на сто от българите твърдят, че са запознати с него, сочи проучването. Според данните две трети от българите не познават съдържанието на закона, а 22 на сто дори не са чували за съществуването му.
Все още е трудно да се разбере къде точно преминава границата между не запознатост с ефектите на законодателството и неверие в самото законодателство и мерките, които то предлага за ограничаване на явлението, смятат от НЦИОМ.
През последните години устойчиво и постоянно расте делът на хората, които предпочитат да се обръщат в случай на домашно насилие към нестопански и неправителствени организации, сочи изследването.
Работата на нестопанския сектор по проблемите на домашното насилие се ползва с авторитет и печели доверието на хората от столицата, на висшистите, на младите, на заможните. Според социолозите това означава, че за елита има алтернатива на полицията, докато в масовия случай крайната инстанция за маргиналните обществени прослойки е именно полицията.
От НЦИОМ определят като впечатляваща тенденцията за ориентиране към профилактика на проблема, а не към справяне с неговите последствия.
Много често другият преглъща и премълчава,но се смачква под този натиск,комплексира се,счита,че наистина е некадърен,безполезен и глупав.
Според мен „душевните насилници“ страдат от чувство за малоценност и съзнавайки собствените си недостатъци, ги вменяват на партньора си, като по този начин го държат в подчинено и унизено положение. Преживявали ли сте такъв тормоз?Как се справяте?
Емоционалното насилие и обидите могат да се срещнат под много форми
Първите признаци на емоционално насилие са:
– Насилника обвинява жертвата за всяко погрешно нещо , което се случва. Ако този човек има навика да раздува всичко, до безкрай и се опитва да вижда само отрицателните страни на нещата, тогава това определено е знак за емоционално насилие.
– Един от ранните признаци на емоционално насилие е, когато партньорът ви получава пристъпи на ревност – дори когато говорите с друг човек, този човек не е задължително да бъде приятел, той може да бъде само търговец или шофьор на такси.
– Всеки път, когато приготвяте храна или се опитвате да направите нещо хубаво, вие вървите по черупки от яйца, защото вашият партньор може да каже нещо лошо за това, което сте направили. Звучи познато! Това е един от признаците на емоционално словестно насилие, когато насилникът постоянно критикува това, което жертвата е. И в крайна сметка да направи така, че жертвата да чувства, че наистина не е добра в нищо.
– Когато партньора се опитва да хвърля болезнени думи срещу вас или на децата у дома. Упреква Ви, че не се справяте на работното място това е допълнителен натиск според него е нормално да се държи така, но това със сигурност е знак за обида.
– Ако някога сте изпитвали страх за вашия живот или сте чувствали нужда да избягате от вкъщи.Ако сте получавали лекарска помощ или сте получавали заповед за защита или най – малкото сте се чувствали засрамени или унижени това са знаци на сигурно насилие над Вас.
Домашното насилие в българските семейства е честа практика. Потърпевши най-често са жени и деца. Трудно може да се определи портретът на жертвите на домашно насилие. Те са от различни социални слоеве и възрастови групи.
Жените по-често са жертва на системен тормоз в семейството. Някои от тях дори не осъзнават, че са малтретирани. Други се страхуват да споделят и години наред крият дори от близките си.
В България съществуват асоциации за закрила на жени и деца претърпели различни форми на домашно насилие.
Каква помощ можете да получите от тях:
– денонощна телефонна линия;
– психологическо консултиране и психотерапия за справяне с последствията от преживяно насилие
– Група за жени, пострадали от домашно насилие
-консултиране на деца и юноши в насилие
-консултиране на семействата на децата и юношите
-подкрепящата среда
-връзка с институциите
-Кризисен център за жени и деца, пострадали от физическо, сексуално и емоционално насилие
– Кризисна телефонна линия
-Настаняване
-Спешна психосоциална помощ
Митове и реалност за домашното насилие
МИТ: Жените, претърпели насилие са много малък процент.
РЕАЛНОСТ: Не може точно да се определи броя на жените, претърпели насилие, тъй като този феномен, както и изнасилването са престъпления, за които рядко се докладва. Оказва се обаче, че 20% – 50% от всички съпруги са малтретирани.
МИТ: Насилственото поведение е ограничено само в слабо образовани семейства от по-низши социално-икономически слоеве.
РЕАЛНОСТ: Насилственото поведение се среща във всички социални слоеве. Неочаквано широко е разпространено сред полицаи, лекари и мъже с помагащи професии.
МИТ: Съпругите също бият мъжете си.
РЕАЛНОСТ: Да, това се случва, но трябва да се отбележи, че на всеки тормозен съпруг се падат 10 насилвани съпруги. Разликата обаче е в степента на насилието: жените получават далеч по-сериозни физически наранявания от мъжете.
МИТ: Съпрузите винаги водят борба помежду си. Това е нормално и не е толкова страшно.
РЕАЛНОСТ: Обикновено във всяко семейство има конфликти, но различното в семействата, в които има насилие е неговата интензивност и жестокост. Според полицейски данни, домът е “детската градина за насилието”, а не улицата. Оказва се, че 85% от мъжете в затворите са израснали в семейства, в които е имало насилие. За да се отстрани насилието в обществото, трябва да се премахне насилието в семейството.
МИТ: Шамарът никого не наранява.
РЕАЛНОСТ: Домашното насилие се различава по честотата си– от ежедневно до веднъж на няколко години. изическите наранявания могат да бъдат от синини до различни счупвания, изгаряния, спукани тъпанчета, разбити устни, откъснати кичури коса, счупени зъби, следи от опити за душене, разкъсани зърна на гърдите и др., при които се налага многократно жените да бъдат хоспитализирани. Нараняванията могат да доведат до фатален край. Постоянният физически тормоз е опасен за душевното здраве на жертвата. Нейното самоуважение, самоувереност и лично достойнство са наранени.
МИТ: Насилваните жени са мазохистки и това положение им харесва, иначе не биха останали.
РЕАЛНОСТ: Редица са факторите, които спират жената да напусне– срам, икономическа зависимост, несигурност за децата и дори любов към партньора- насилник. Дори жената да напусне, няма никаква гаранция, че тормозът ще престане. Насилникът често преследва своята съпруга или приятелка след раздялата.
МИТ: Жените провокират мъжете и заслужават да бъдат бити.
РЕАЛНОСТ: Прилагането на насилие е непредвидимо и няма никакво значение това как се държи жената или какво казва– дали е пасивна или агресивна. Дори когато някой да прояви несъгласие, никой не заслужава да бъде бит за това.
МИТ: Мъжете, прилагащи насилие са психопати.
РЕАЛНОСТ: Насилниците често водят “нормален” живот с изключение на това, че не могат да контролират агресивните си изблици.
МИТ: Насилникът не обича партньорката си.
РЕАЛНОСТ: Не е задължително насилникът да се държи брутално през цялото време. Обикновено след епизоди на насилие, той често е изпълнен с разкаяние и обещава, че това няма да се повтори.
МИТ: Злоупотребата с алкохол е причина за насилието.
РЕАЛНОСТ: Алкохолът наистина намалява контрола над агресивните импулси, но може да служи и като извинение за тяхното изпускане. 1/3 от насилниците имат проблеми с алкохола, но бият партньорките си в трезво състояние, 1/3 не пият въобще и 1/3 прибягват до насилие, само когато са пияни.
МИТ: Насилническото поведение на мъжете е в отговор на феминисткото движение.
РЕАЛНОСТ: Побоят над съпругите съществува далеч преди началото на феминистките движения. Едва напоследък започнаха да се създават закони в защита на жената от домашно насилие като резултат от феминизма.
МИТ: По-голямата част от обществото не приема домашното насилие.
РЕАЛНОСТ: От изследване проведено сред студенти, става ясно, че над 60% от мъжете и жените мислят, че е нормално да се “пошляпва” съпругата.
МИТ: Законът защитава жертвите на домашно насилие.
РЕАЛНОСТ: Според българското законодателство се наказва само домашното насилие, което е довело до тежки физически травми.
МИТ: Насилникът може да бъде арестуван.
РЕАЛНОСТ: Много полицаи подценяват опасността в ситуацията и не информират жертвата за нейните права. Ако бъде арестуван насилникът, не след дълго той е на свобода и може да започне да я бие и заради това, че заради нея е бил арестуван.
МИТ: Подслоните развалят семействата.
РЕАЛНОСТ: Да се предполага, че подслоните разрушават насилствените бракове е като да се твърди, че болниците са причина за пътните произшествия. Около 75% от жените, които са били в подслон за жени, претърпели насилие, се връщат при партньорите, които са злоупотребили с тях. Жените сами вземат своите решения.
МИТ: Насилниците бият и децата си.
РЕАЛНОСТ: Не е задължително, но в 3 от 4 насилствени брака, в които има деца, те са физически тормозени. Проблемът по-късно е, че децата от семействата, в които е имало насилие, имат склонност към започване на насилствена връзка като възрастни– 60% от момчетата, които са били свидетели на насилие, стават насилници и 50% от момичетата стават жертви на домашно насилие.
МИТ: Насилниците спират да упражняват насилие, когато се оженят.
РЕАЛНОСТ: Много често насилието започва, когато жената забременее. Неговата честота ще се увеличава, ако мъжът не потърси професионална помощ.
МИТ: Веднъж приложил насилие, мъжът става насилник за цял живот.
РЕАЛНОСТ: Не. Има програми за консултация на мъже, проявили насилие, които им помагат да търсят ненасилствено решение на проблемите. Важно е да се знае обаче, че 9 от 10 насилници не смятат, че трябва да прекратят насилието и затова никога не се опитват да потърсят помощ.
МИТ: Веднъж насилена, жената става жертва за цял живот.
РЕАЛНОСТ: Има нарастващо обществено разбиране към положението на жените, претърпели насилие и техните деца. Има консултиращи програми, осигуряващи подкрепа и помощ на жените, гореща линия, осигуряваща кризисна психологическа помощ, подходящи служби, организации и подслони.
