В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.
Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.
Може би би било любопитно да уточня, че общата дължина на хипотетичната автомагистрала „Хемус“ е 418 километра. От столицата до Морската столица. Простата математика сочи, че ако целокупната българска държава, а през последните повече от десет години и милиардите от европейски проекти, бяха впрегнати целенасочено, за 47 години трябваше да се строят по по-малко от девет километра годишно, за да се завърши тази жизненоважна за цяла Северна България артерия. Която да помогне не само на софиянци да ходят на море в кристалнокафявите води на Варненския залив, но и за икономическото развитие на половината страна, пресичайки процесите на обезлюдяване, които доведоха дотам, че стотици села опустяха, а няколко крупни близки до властта „земеделски производители“ натрупаха по неколкостотин хиляди декара земя на безценица.
Но, нека да не говорим само за селата и земеделските площи. На север от Балкана има само два града с население над 100 000 души. Единият е Русе на тихия бял Дунав, а другият – Варна на морето. На водни магистрали, дето му се вика. Познайте защо всичко останало е в дън гори тилилейски. Не, не защото Хемингуей бил казал, че каквото е далеч от морето, е провинция. Просто нèма пътища. Кой идиот ще развива производство на средата на нищото? Как ще докарва суровина, ще извозва продукция, ще планира бъдещо развитие? С хеликоптери? С дронове? Като сложи огромно перо в графа „разходи“, за да купува нова и нова транспортна техника и да я чупи по разнебитените пътища?
Всеки би останал в недоумение защо половин държава е изоставена на течението. Отговорът е повече от циничен. И е обществена тайна от години, но покрай въпросите на комисията, станала известна като „Манолова“ в наскоро разпуснатото Народно събрание придоби по-конкретни измерения. С едно простичко словосъчетание можем да я определим като „усвояване на средства, made in ГЕРБ“.
Освободената от поста си след скандала #АПИГейт членка на борда на директорите на “Автомагистрали” ЕАД (АМ) Десислава Христова обаче беше така добра да конкретизира. По думите ѝ дружеството, за което човешкият мозък не може да проумее как разпределя пет милиарда лева между тринайсетте си багера, всъщност е нищо повече от една „гара разпределителна“. И то не между кого да е, а между станалите печално известни частни фирми подизпълнители и още по-прочутото чекмедже на Бойко.
Фирми, които до една са собственост на северния побратим на тракийския модел „Батко и братко“, когото май можем да наречем със събирателното име Иван. Той пък доби популярност от разговор от преди две години между директор на АПИ и служителка на “Автомагистрали” ЕАД (АМ), от където се разбира, че трябва да ударим едно рамо на въпросния Иван, за да строи. Защото сме се разбрали. Нещо да ви напомня за аферата „Ало, Ваньо“? Схемата явно е принципно същата, само трябва да се абстрахираме от случайното съвпадение на имената.
За да е ясно защо оня виц, с който започнах, изобщо не е смешен, но като човек от Северозапада, най-зарязана част от Северна България, му се смея през зъби, ще уточня, че “Автомагистрали” ЕАД (АМ) по закон няма право да има нито „Батко и братко“, нито Иван. Тоест, държавната компания няма право да наема фирми подизпълнители. Тъй като обаче тринайсетте багера явно няма как да изровят сами един милиард и сто милиона лева, за да ги разпределят между джобовете на бойкоизбраните и чекмеджето му, “Автомагистрали” ЕАД (АМ) заобикаля закона и наема хора и техника, а не подизпълнители. Не е по врат, а е по шия. И после всичко е ясно. Работа, работа, работа. Тоест, симулираме дейности, плащаме авансово в безумно раздути размери, усвояваме, усвояваме, усвояваме, ремонтираме ремонта, оправдаваме се с трудното трасе… Има и за чекмеджето, и за Иван, и за „Батко и братко“.
Не давам примера с “Автомагистрали” ЕАД (АМ) само защото съм от Северна България. Правя го поради простата причина, схемите около “Автомагистрали” ЕАД (АМ) е представителна извадка за начина, по който работят всички ОПГ-та на Бойко Борисов. Рязане на лентички, инспекции с жипката, с хеликоптер, подаряване на сако, снимки с работниците на обекта, чекмеджетата пълни, а през 2756-а година (примерно) автомагистрала „Хемус“ я я има, я я няма… А не само в Северна, а и в цяла България, я останали общо сто хиляди човека, я не.
Недостатъчна, но първа стъпка, за да се прекрати целият този театър на абсурда, е Бойко Методиев Борисов никога повече да не бъде допускан да припарва до властта и по възможно най-бърз начин да му бъде потърсена съдебна отговорност за всички откраднати милиарди. На него и на всичките му Ивановци, батковци и братковци. Не само за грабителството. За унижението, геноцида, издевателствата, на които подлага цял един народ повече от две петилетки (по летоброенето на кумира му Бай Тошо).
Източник: bivol.bg
