Получените данни дават основания да очакваме активност от 38-40%, което отнесено към официалния избирателен списък би означавало, че в номинално изражение числото на избирателите в неделя ще възлезе на 2,5-2,7 млн. души. Това сочи национално представително проучване на „АФИС“, осъществено в периода 26-30 март 2021 г. Интервюирани пряко „лице в лице“ извън домовете им по квотна извадка с помощта на преносими компютърни устройства са 1000 пълнолетни български граждани. Проучването е извършено със собствени средства.
При такава очаквана активност би следвало да се потвърдят и декларациите на анкетираните относно намеренията им за гласуване. Ако тази прогноза се оправдае, това ще бъдат парламентарните избори, приключили с най-ниската избирателна активност в демократичната история на страната.
Първата диаграма илюстрира шансовете за парламентарно представителство на седмина от участниците в надпреварата за мандати според заявените пред нашите анкетьори намерения за гласуване.
Коалицията ГЕРБ-СДС се нарежда като първа политическа сила сред деклариралите с 28,1%, БСП е с 20,2%, „Има такъв народ“ – 14,3%, ДПС – 12,9%, Коалицията „Демократична България“ – 6%, „Изправи се! Мутри вън“ – 5%, а ВМРО с 4,6%.
Под прага остават редица формации, три от които ще получат над 1% от гласовете – Патриотичната коалиция „Воля и НФСБ“ (2,8%), партия „Възраждане“ (2,0%) и АБВ (1,4%).
Анкетираните лица, приели участие в нашето проучване, се делят на три групи:
1. Твърдо решени, каквото и да става, да подкрепят определена партия или коалиция;
2. Декларирали подкрепа за определена политическа формация, но не е съвсем сигурно, че ще потвърдят намерението си в последния момент;
3. Колебаещи се в подкрепата си или възнамеряващи да изберат опцията „Не подкрепям никого“, или пък да се откажат от участие изобщо.
Както личи от данните, представени на втората диаграма, налице е сравнително добра мобилизация при големите формации, както и при ДПС и ВМРО. За разлика от тях „партиите на протеста“, оглавявани от Слави Трифонов и Мая Манолова, ще трябва да разчитат в по-голяма степен, че декларативният вот в тяхна полза ще се материализира в изборния ден. Ако избирателната активност спадне под очакваната, това ще означава, че да гласуват са решили само най-твърдите привърженици на политическите формации. При това положение броят на участниците в бъдещия парламент ще спадне, тъй като коалицията „Изправи се! Мутри Вън!“ със сигурност ще остане под 4-процентовата бариера за влизане в парламента, но и ВМРО ще се окаже в опасна близост до 4-процентна бариера. Ако пък избирателната активност се вдигне над прогнозната, формациите на Трифонов и Манолова ще получат отчетливо предимство, тъй като са лидери сред колебаещите се избиратели – нещо, което ще намали мандатите на другите участници в парламента, тъй като те разполагат с по-мобилизирани ядра, но с по-оскъдна периферия от потенциални привърженици.
Какво се е случило с гласовете, подадени на парламентарните избори преди 4 години? Очаквано и логично най-големите донори на гласове за нови и други формации на тези избори са двете водещи формации ГЕРБ и БСП. ГЕРБ губи около 400 хил. гласа е се свива на около 700 хил. гласа, а БСП намалява подкрепата си почти двойно, заради което на предстоящите избори би могла да разчита на максимум 500 хил. гласа.
По данни от национално представително проучване на „АФИС“, осъществено в периода 26-30 март 2021 г. Интервюирани пряко „лице в лице“ извън домовете им по квотна извадка с помощта на преносими компютърни устройства са 1000 пълнолетни български граждани. Проучването е извършено със собствени средства.
