Антикорупционният фонд публикува 7 неудобни въпроса към главния прокурор Иван Гешев във връзка със скандала „Апартаментгейт“, който всички инстанции на държавното обвинение отказаха да разследват. Последното постановление за отказ е от 25 февруари на Върховната касационна прокуратура, която не намира данни за укрити данъци, симулативна сделка и корупция.
На първо място е обърнато внимание на факта, че проверките на НАП не са открили никакви нарушения в дейността на строителя „Артекс инженеринг““ АД. От журналистическите разследвания обаче стана ясно, че фирмата продава апартаментите си в няколко сгради в столичния район „Изток“ на цени в диапазона от 2600 – 3500 евро на квадрат. „Как тогава прокуратурата и НАП биха обяснили факта, че същият „Артекс“ е сключил освен тази замяна и сделки с няколко високопоставени политици на четири пъти по-ниски цени, документирани в съответните нотариални актове?“, пита АКФ.
Прокуратурата потвърждава, че размяната на недвижима собственост между строителя и Цветан Цветанов на данъчна оценка, при сериозно разминаване с пазарните цени, най-малко двойно, е напълно законна практика. В постановлението е цитирана „експертиза на лицензиран оценител към Агенцията по приватизация“, но не става ясно кой и кога е възложил и платил експертизата, кой е експертът и какви са неговите заключения. Същевременно, ако размяната е била осъществена на пазарни цени, Цветанов е трябвало да плати поне два пъти повече, отколкото е платил по известните ни официални документи. АКФ пита Иван Гешев как би обяснил това разминаване и как така се оказва, че сумата за доплащане е точно колкото са декларираните спестявания на разследваното лице?
„Още един важен въпрос при тези заменки на “старо” срещу “ново” строителство – как според Вас е законна тази типична схема за избягване на плащането на задължителния данък добавена стойност в този случай? И ако това е законно, какви биха били загубите за бюджета, ако от сега нататък всички строителни предприемачи започнат да прилагат тази схема?“, гласи следващият въпрос.
В постановлението на Върховната касационна прокуратура се цитира проверка на НАП, според която сумите, платени по сделките, отговарят на доходите, които политиците декларират. „Това обстоятелство е известно от самото начало на скандала. Възниква въпросът това ли е единствената проверка, въз основа на която НАП е направила извод за липса на нарушения? Доколко детайлна е била тази проверка? Защо в този случай не са назначени стандартните в практиката на НАП оценителски експертизи? Защо не са изследвани хипотезите за сделки между „свързани лица“ по смисъла на Закона за ДДС?“, пита АКФ.
Освен това неправителствената организация иска да знае дали са изследвани евентуални съмнения за корупционни престъпления и търговия с влияние. Въпросът е: „Ако Цветан Цветанов и останалите замесени в скандала политици действително са получили апартаменти на цени няколко пъти по-ниски от пазарните, не са ли се поставили те във финансова и друга зависимост от строителя, който им е предоставил тези апартаменти?“
АКФ обръща внимание и на законодателната поправка в Закона за устройство на територията, станала известна като „поправката Артекс“, и да ли е проверено как се съотнася платената преференциална цена и гласуването ѝ в парламента. „Актуалността на този въпрос се изостря предвид двукратното произнасяне на два различни състава на Административен съд София, че тази поправка все пак се прилага за строителството на небостъргача „Златен век“, припомня организацията.
„И накрая, може би най-шокиращото за нас в тази важна триинстанционна проверка – защо никъде в документите не се съобщава за дори една извършена проверка на място? Така няма никаква информация каква е стойността на обзавеждането на заменените имоти включително на прилежащия частен асансьор, както и видимите отвън охранителни системи. Не е ясно дори каква е реалната площ и строителни параметри на жилището и дали не става дума за феномена “общи тераси за частно ползване”, познат ни от имотните скандали от 2019 г., или за другият широко познат феномен „етаж в покрива“, а точно това се вижда от публичнодостъпните сателитни снимки“, отбелязва Антикорупционният фонд.
