Министерство на вътрешните работи е обявило и други поръчки освен тази, в която са открити проблеми от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), като и с тях са поръчани по-нисък клас високопроходими автомобили, се казва в становище на Антикорупционния фонд (АКФ). Както е известно, България вероятно ще трябва да върне около 6 млн. евро европейско финансиране, тъй като за нуждите на полицията са купени коли, които не се подходящи за изпълнение на предвидените задачи. Основният проблем е, че автомобилите не са достатъчно проходими. Освен това част от тях са произведени няколко години преди поръчката.
Казусът с един от договорите се политизира силно, като се използва в продължаващия конфликт между президентството и правителството, защото процедурата започва по време на служебния министър на МВР Пламен Узунов, който по-късно става секретар на президента, а договорът е подписан от първия министър на вътрешните работи в актуалния кабинет на Бойко Борисов Валентин Радев.
По случая работи прокуратурата, като вече се разпитват и служители на МВР, имали отношение към договора за доставка на автомобили за нуждите на полицията.
От АКФ откриват сходни проблеми като с доставката на 290 автомобила „Грейт Уол“ от свързваната с Гриша Ганчев „Българска автомобилна индустрия“ и в договора за 51 кросоувъра „Фолксваген Тигуан“. Процедурата за тяхната поръчка тръгва почти едновременно с проблемната (първата е обявена на 2 март 2017 г, а втората на 27 март 2017 г), а предаването на колите на службите на МВР става на една и съща церемония.
Общо по спешната финансова помощ от ЕК, целяща да повиши капацитета на МВР за борба с мигрантския натиск по границите, в периода 2016 – 2017 г. са закупени 420 автомобила с повишена проходимост на обща стойност над 23 млн. лева. Само 70 от тях обаче са с нужните офроуд възможности, които финансиращият орган е искал да имат те.
Изгубени в превода
От АКФ посочват, че в самото споразумение между ЕК и МВР има терминологични неясноти. Той е подписано само на английски език, като се посочва, че трябва да се доставят 420 „all-terrain vehicles“ („автомобили за всякакъв терен“), от които 350 за нуждите на полицейските управления в граничните райони и 70 за Гранична полиция.
Единствено за 70-те за Гранична полиция обаче има записани минимални технически изисквания, характерни за високопроходими автомобили – минимум 2000 кубически сантиметра обем на двигателя, задвижване 4х4 и блокаж на диференциал. Що се отнася до другите, е използван грешен термин „all-terrain vehicle“ (става въпрос за популярните АTV-та, използвани основно за забавление) вместо „off-road vehicle“. В българската версия на актовете на ЕК се говори за „автомобил с повишена проходимост“.
Въпреки неточния термин в споразумението от МВР са можели да изберат отговарящи на очакванията коли, ако са били запознати с Директива 2007/46/ЕО от 5 септември 2007 година, с наименование в която под автомобил с повишена проходимост се разбира такъв, който освен задвижване 4Х4 има блокаж на поне един диференциал, да изкачват 30% наклон, преден ъгъл на проходимост 25 градуса, ъгъл на оттегляне най-малко 20 градуса и т.н.
На тези условия купените 290 автомобила „Грейт Уол“ и 51 „Фолксваген Тигуан“ не отговарят. Те покриват изискването за клиренс (18 см) и задвижване на четирите колела. В последното изказване по темата на сегашния министър на вътрешните работи и началник на дирекция на полиция в момента на обявяване на поръчките Христо Терзийски твърди, че експертен съвет от ГДНП службата е изработил критерии за автомобили, близки по качества, използвани от тези на Гранична полиция. Документи, доказващи твърденията му, за момента не са показани.
Още индикатори за нередности
От АКФ посочват, че МВР са можели да се ориентират какви автомобили се очаква да купят и от факта, че в споразумението с ЕК има и текуща статистика на наличните в службите на полицията автомобили „Лада Нива“ и „Ленд Ровър“, които имат сериозни офроуд възможности.
Не на последно място ориентир е била и цената. При поръчката от 2 март 2017 г., спечелена от „Българска автомобилна индустрия“, са предвидени малко над 28 млн. лева без ДДС, а постигнатата цена по крайния договор е за малко под 12 млн. лв. без ДДС.
„Драстичното разминаване от близо 60% от прогнозната цена е индикатор, че някъде по веригата от Брюксел до подаването на офертите в МВР се е получило сериозно разминаване между спецификациите за автомобилите и предвидения за тях бюджет“, коментират от юридическия екип на АКФ.
„Икономията“ от близо 16 милиона лева няма как да е останала незабелязана от ръководството на МВР, стартирало поръчките, нито от ръководството, което е подписало договорите, което подлага под съмнение техните изказвания за незнание по въпроса за закупените по-нисък клас автомобили. Значителното разминаване между прогнозна и постигната цена в една обществена поръчка е класически индикатор за нередност, който има нужда от детайлен одит, а такъв не е направен“, отбелязват юристите на антикорупционния фонд.
По повод забележките на ОЛАФ, че са купени залежали автомобили, произведени през 2013 и 2014 година, от АКФ отбелязват, че в споразумението с ЕК по позициите, спечелени съответно от „Грейт Уол“ и „Фолксваген“, липсва изрично условие за най-късна дата на производство
От Антикорупционния фонд отбелязват още странности в поръчките и по специално в тази от 27 март, по която са купени 51 автомобила. Тя се печели от участник без никаква история в бранша – става въпрос за фирма „Асебо“, специализирана в доставки на банков софтуер.
Освен това в цялата комуникация между МВР и фирмата победител по тази позиция по процедурата и в подписания договор не се дават никакви данни за това какви марки и модели ще бъдат доставени на МВР, а само се описват технически параметри и съответствието им с обявените параметри. „Рядко сме попадали на такава обществена поръчка, в която на практика доставчикът не казва нито каква марка автомобил ще достави, нито какъв модел“, коментират от АКФ.
Въпросите
В заключение от АКФ посочват и въпросите, на които се чака отговор:
Кой и как е изготвил и утвърдил спецификациите за двете поръчки и позициите в тях и съгласувани ли са те с крайните бенефициенти?
Имало ли е становища, възражения или особени мнения от служителите на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) и Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) в комисиите, утвърдили техническите спецификации и участвали в избора на изпълнител?
Имало ли е докладни до министър Валентин Радев или до ресорните заместник-министри от ГДНП, ГДГП, административния секретар на МВР, Дирекция „Международни проекти“ и Дирекция „Обществени поръчки“, в които те са били информирани за промяната на техническите спецификации по време на служебното правителство?
Ако Министър Радев или някой от ресорните заместник-министри е бил информиран за такива нередности, то защо МВР подписва окончателните договори за доставка на 290 + 51 автомобила, които не отговарят на споразумението с ЕК?
Защо през лятото на 2017 г., когато МВР получава 12-месечно удължение на крайния срок за усвояване на спешната помощ, министър Радев не се възползва от правомощията си по чл. 110 от ЗОП и не прекратява и не обявява отново обществената поръчка?
Информиран ли е бил екипът на ОЛАФ или Европейската комисия за промяна в техническите спецификации от служебното правителство на тези 290 + 51 автомобила, които не отговарят на духа на споразумението с ЕК? Има ли документална следа от това?
Проведен ли е тест за доставените автомобили, за да се сертифицира тяхната годност или негодност за критерий „висока проходимост“ съгласно Наредба 60 от 2009 г. за одобряване типа на нови МПС?
