Малко са хората, които никога не са се поддавали на импулсивни покупки. Всеки магазин ни изкушава със съблазнителни предложения, за всекиго те са различни. Ние не само харчим пари, но и забиваме домовете си с ненужни вещи, от които после не намираме сили да се избавим. А дори и да намерим сили, не е ли по-добре да избягваме да харчим пари за ненужни неща?
Първото и основно правило при „импулсивното пазаруване” е да се научим ясно да различаваме понятията „харесва ми” и „имам нужда”. Щандовете на магазините винаги ще са отрупани с вещи, които ни харесват или най-малкото ни грабват погледа. Прекрасно! Вземете нещото в ръце, разгледайте, пипнете, премерете, ако е дреха или обувка. А после си припомнете, че „харесва ми” още не е основателен повод за покупка. Опитайте се да си представите съдбата на тази вещ, след като я купите. Ще изпитвате ли същия възторг от нея след седмица? Ще си спомняте ли за нея след три месеца?
Опитвайте се да пазарувате с пари в брой, а не с карта. Разбира се, вторият вариант е по-удобен, но специалисти са категорични, че ни е много по-лесно да прежалим „виртуална” сума пари, отколкото наличната хартиена, намираща се в портмонето ни. По този начин има вероятност да размислите за покупката, ако ви се наложи да се приберете до вкъщи, за да вземете недостигащата част от сумата. Или по-скоро от покупката на ненужната вещ ще ви спаси баналният мързел да се разкарвате където и да било отново.
Да излезете от магазина и да вземете решението за покупката, когато сте си у дома, е най-добрият начин да определите истинската сила на желанието да притежавате някоя вещ, дори да носите в чантата си нужната сума пари. А ако решите, че без тази вещ няма да можете да живеете нито ден повече, значи успешно сте минали изпитанието за силата на желанието и дори мързелът няма да ви попречи да се върнете за нея. Разбира се, този метод не може да се прилага ежедневно. Това е решението за най-тежките случаи – например, когато ненужната импулсивна покупка може много сериозно да удари по бюджета ви.
Правете списъци за покупките, като се постараете да се ограничите с тези от интернет и да си изготвите списък с предстоящи покупки с 30-дневен срок. Идеята е всяка потенциална покупка първо да попада в този списък, а възможността за осъществяване на покупката ѝ да е със срок от поне месец. Практиката показва, че по този начин, когато се налага да чакаме, интересът ни към така „необходимата” на даден момент вещ след време се изпарява. От голяма полза ще ви е, ако се научите да съставяте ясен списък с покупките от хранителния магазин, преди да отидете там. Старайте се да не се поддавате на изкушението да купувате неща, които не са в списъка и само са ви подмамили с привидно изгодна цена. Ако офертата е добра, то включете покупката в следващия списък и нека закупуването ѝ изчака следващото ходене до магазина.
Не излизайте на пазар веднага след като сте получили заплата – първо пресметнете, каква част от получената сума ще отиде за битови сметки, храна, пътни и други първостепенни разходи. Когато имаме на разположение солидна сума пари, ни е по-трудно да мислим трезво за това, каква част от нея можем да похарчим.
Импулсивните и ненужни покупки имат една обща причина, за която рядко се говори. За много от нас пазаруването е не толкова необходимост, колкото начин да убием време, един вид терапия. Някои жени не знаят друг начин да се справят със стреса. Затова е важно да се научим и на други начини за борба с него. Ако пазаруването е единственият ви отдушник, то това е явен знак, че трябва да промените нещо, особено ако чувствате, че покупките вече не ви донасят онази радост като преди.
Всъщност ние не купуваме вещи, а възможности – възможности да направим живота си по-щастлив, комфортен, смислен. Ако новата покупка не изпълнява всичко изброено, то защо ви е притрябвала?
