Данните за превежданите суми за магистрала „Хемус“ на МРРБ и АПИ се разминават значително
Държавната фирма „Автомагистрали“, която изпълнява финансирани от бюджета договори за милиарди левове, отказва информация с кои фирми работи. Дружеството е длъжно да обявява обществени поръчки за строителство и услуги, ако ползва външни фирми, но не е публикувало никакви процедури. Фирмата признава, че има сключени рамкови споразумения с „няколко десетки контрагенти“, които обаче отказват имената им да станат публични.
Това става ясно от получен от „Сега“ отказ за достъп до информация за изпълнението на три договора между АПИ и държавното дружество – два за строителството на автомагистрала „Хемус“ и един – за укрепването на 74 свлачища. „Сега“ поиска да получи достъп до всички последващи контракти, сключени от „Автомагистрали“ с външни изпълнители по изпълнението на тези дейности, но дружеството отказа с аргумент категоричното несъгласие на тези трети лица. От получения от „Сега“ отказ все пак става ясно, че стотици милиони левове по тези договори стоят по банкови сметки въпреки уж спешната нужна от тях. Едно от малкото свлачища, по което има публична информация „Автомагистрали“ да е работила – това при Рилския манастир, се активизира преди дни.
Държавна фирма над закона
Държавното дружество „Автомагистрали“ удари три големи джакпота от бюджета в края на 2018 и 2019 г., получавайки пай от дежурното преразпределение на разходите в края на годината. Така малката държавна фирма с 445 служители получи възможност да изпълнява договори с Агенция „Пътна инфраструктура“ за близо 3 млрд. лв. – два от тях за изграждане на общо 9 участъка от магистрала „Хемус“ (1 124 880 000 лв. без ДДС за участъци от 1 до 6 и 1 150 000 000 без ДДС за участъци от 7 до 9, сключени през декември 2018 и 2019 г.) и 474 655 613 лв. по договора за укрепване на 74 свлачища (сключен на 23 октомври 2019 г.). Дейностите по строителство и укрепване й бяха възложени от АПИ директно без никаква конкуренция по реда на съществуващото в закона за обществените поръчки изключение при поръчки, които се възлагат на собствени структури (така нареченото вътрешно възлагане). Въоръжени с това законово изключение, нито МРРБ, нито АПИ, нито фирмата се считат за длъжни да дават детайлни отговори за начина, по които се харчат бюджетните средства.
„Автомагистрали“ обаче е длъжна да обявява обществени поръчки, ако се налага да превъзлага строителство или да купува стоки и услуги от външни изпълнители. Законът за обществените поръчки предвижда изрично провеждане на процедура в случаите, в които с обществени средства се финансира строителство и услуги по строителството, надхвърлящи съответните прагове – 10 млн. лв. за строителство и 418 000 лв. за услуги, свързани със строителство. Процедура по закон трябва да има и при наемането на строителна техника, ако тя се наема с оператор, а надали фирмата наема само празни камиони.
Извън това „Автомагистрали“ би следвало да се третира и като публичноправна организация, която е създадена с обществена цел и също е длъжна да прилага закона, ако не работи в нормални пазарни условия. Тук обаче Агенцията за обществени поръчки преди време даде услужливо тълкуване – че всяка една организация може сама да преценява покрива ли тази дефиниция и следва ли да спазва закона или не, тоест законодателството е по-мъгливо.
При всички случаи неприлагането на закона от фирма, която е получила милиарди левове от бюджета, без да има капацитет да изпълни сама дейностите и работеща в условия на превъзлагане, е заобикаляне на всякакви законови изисквания. По този път държавата би могла изцяло да спре да прилага ЗОП, създавайки малки кухи фирми, които само да превъртат парите и да превъзлагат на неизвестни външни дружества публичните средства, коментират експерти.
Няма как да се разбере нарушен ли е ЗОП и надхвърлени ли са праговете, при които задължително следва да се обявява поръчка, без информация за договорите. На фона на общия обем от финансиране обаче е малко вероятно тези тайни контракти с външни изпълнители да са на скромни суми. Точно обратно – разследване на „Капитал“ показва, че за две години – 2019 и 2020 г., трети фирми са получавали от „Автомагистрали“ преводи между 200 и 300 млн. лв. Изданието публикува таблица с извършени огромни преводи към крупни играчи на строителния пазар. Заради липсата на публична информация дружеството ще бъде проверено през тази година по искане на БСП и от Сметната палата, но не е ясно доколко изпълнителите и извършените нарушения на ЗОП ще станат публични. Според Закона за Сметната палата констатираните нарушения в режима на възлагане на обществените поръчки като част от одитния доклад се препращат на Агенцията за обществени поръчки за предприемане на действия. През изминалите години агенцията не се слави с активна медийна политика. „Да, Бълтария“ пък обявиха, че ще сезират и Европейската комисия за нарушаване на законодателството в областта на обществените поръчки.
Ситуацията с капацитета и превъзлагането е особено скандална на фона на бавното темпо, с което се извършват уж спешните дейности. Показателно тук е изпълнението на дейностите по укрепване на свлачища – по информация на „Медиапул“ до средата на миналата година „Автомагистрали“ беше започнала работа само по свлачището при Рилския манастир. По други 46 обекта се подготвяли технически проекти. „Докато ние чакаме години наред Томислав Дончев най-накрая да измъти електронните обществени поръчки, Борисов ги заобикаля. Заобикаля ги и с язовирите, и с тунелите, с автомагистралите, със свлачищата, с тези държавните бензиностанции“, коментира преди дни Христо Иванов от „Да, България“.
Милиарди по банкови сметки
Бюджетните средства за тези договори се предоставиха в спешен порядък по сметки на МРРБ, за да се вместят в съответните бюджетни години. Те обаче не се харчат своевременно, а престояват години наред – част от средствата в сметки на МРРБ в БНБ, друга част – в тези на частни фирми. От публикация на „Капитал“ през ноември стана ясно, че по трите договора са изплатени големи аванси, но изпълнението спрямо общото финансиране изостава. „Автомагистрали“ повториха в частичния си отказ до „Сега“ същите числа, твърдейки, че те са с актуалност към декември 2020 г. От отговора на дружеството става ясно, че по първия договор за „Хемус“ са изплатени 537 718 558 лв. аванс и 51 897 098 лв. за изпълнение (общо 589 615 656 лв. при стойност на договора 1 124 880 000 лв. без ДДС), по втория е платен само аванс от АПИ – 398 558 665 лв. от общо 1 150 000 000 лв. без ДДС, аванс от 143 193 415 лв. от АПИ е платен и по третия договор за свлачищата.
Можем само да гадаем в сметки към коя банка стоят тези средства – фирма „Автомагистрали“ нееднократно е отказвала информация по темата. „Сега“ поиска информация къде стоят парите и от МРРБ, което бе първоначалният получател на средствата, отпуснати от МС. От там твърдят, че сумите първоначално са вложени в специална сметка за чужди средства на МРРБ в БНБ и се отпускат оттам към АПИ по специална методика след одобрени сертификати и представени фактури. Сумите, които МРРБ обявява като изплатени на АПИ само по двата договора за „Хемус“, обаче се разминават чувствително от тези, обявени от дружеството. „За периода 2019 г./2020 г. от АПИ са отправени искания по цитираните ПМС-та и са предоставени средства по сметка на АПИ, както следва: ПМС 308/2018 г. – 756 058 698,50 лв. ПМС 336/2019 г. – 478 270 398,71 лв.“, написаха от МРРБ в отговор до „Сега“. Първото постановление е за изграждането на участъци 1 до 6 от магистралата, а второто – за участъци 7 до 9.
Остава мистерия защо МРРБ отчита като платени едни пари, при това след представени фактури, а „Автомагистрали“ – други, и къде стои горницата от отпуснатите от МРРБ средства. Държането на крупни средства на държавни дружества в точно определена банка бе единият от моделите, през които порочно бе крепена фалиралата през 2014 г. КТБ.
