Съвети от психолог относно начините, по които родителите могат да помогнат на децата си при преодоляването на загубата и скръбта по време на пандемията от коронавирус
„За тийнейджърите процесът е доста разтърсващ, защото емоциите, които изпитват, могат да бъдат много силни. Понякога могат да изпитват нужда просто да ги успокоите, че интензивността на тяхната тъга или дори моментите, в които забравят или не мислят за смъртта на техния роднина, са нормални и очаквани, защото тийнейджърите могат да изпитват притеснения по отношение на реакцията си и дали тя е правилната.“
Как мога да помогна на детето си да се справи с тези емоции?
Проявявайте съпричастност и откровеност с децата, независимо от възрастта им, но говорете особено недвусмислено с по-малките деца.
„Децата на възраст под 5 години се нуждаят и заслужават изключително ясно формулирани и много лесни за разбиране обяснения, които не включват евфемизми.“ – д-р Лиза Дамур, експерт по юношеска психология, автор на популярни книги и на месечна рубрика във вестник „Ню Йорк Таймс“ и майка на две деца
Не можем да кажем на децата, че сме „загубили“ някого, защото те наистина няма да разберат какво искаме да им кажем. По-полезно ще е възрастният да каже топло и нежно: „Искам да споделя с теб много тъжна новина. Дядо ти почина. Това означава, че тялото му е спряло да работи и няма да го видим отново“. За родителите може да е трудно да поддържат такава директна комуникация, но е важно да бъдат честни и откровени. Достатъчно тежко е да се примирите със смъртта на някого, а още по-тежко би било, ако паралелно изпитвате и чувство на объркване относно това, което наистина се е случило.“
Загубих някой от родителите си и също скърбя. Как въпреки състоянието си да подкрепям своето дете?
„Не е неприемливо децата да виждат как възрастните скърбят“, обяснява д-р Дамур. „Да изпитваме тъга поради смъртта на някого, когото обичаме, е правилната реакция в такъв момент. Важно е да покажем на децата как да преодолеят това болезнено чувство, дори емоцията да е много мъчителна.“
Основното, в случай че вашата скръб е прекалено съкрушителна, е състоянието ви да не буди уплаха у вашето дете. „Не трябва да изпитвате притеснение да бъдете тъжни пред децата си, но ако не може да контролирате мъката си, опитайте се да не я демонстрирате пред тях. Потърсете заслужена подкрепа, така че децата ви да не се чувстват съкрушени или уплашени от вашите емоции.“
Какво да очаквам, когато детето ми скърби за смъртта на любим човек?
Според д-р Дамур е „обичайно за деца на възраст между 6 и 11 години и тийнейджъри да имат периоди на неприемане или шок от загубата на близък човек. Дори е възможно на моменти да забравят, че това се е случило, което е нормален и здравословен защитен механизъм, чиято функция е да даде на съзнанието почивка от болезнените новини. След като тази защитна реакция отмине, може да последват вълни на силни чувства. Младите хора се нуждаят и заслужават съпричастност и много търпение, докато се опитват да осмислят смъртта на любим човек.“
„При по-малките деца понякога може да се наблюдава период на регрес: да търсят постоянна близост с родителите си или сякаш правят стъпка назад в развитието си [като проблеми със съня или ходенето по нужда]. Те се опитват да осмислят смъртта на човек, който е бил важна част от живота им, като същевременно се справят с настъпилите в резултат на смъртта негативни промени в семейството. Колкото повече се стремим към стабилност, толкова повече им помагаме да се съсредоточат върху важната задача да осмислят случилото се и да го приемат с течение на времето.“
Ако се притеснявате, че детето ви може да изпадне в депресия, вижте за какви признаци трябва да следите
„Загубата и скръбта са много болезнени преживявания“, обяснява д-р Дамур. „Важно е да знаете кога детето се справя с тях по подходящ начин и кога наистина имате повод за притеснение. Притеснителен е фактът, независимо дали става въпрос за деца, или за възрастни, ако болезнените чувства се управляват с отрицателни механизми за справяне, като емоционално оттегляне, което продължава дни, злоупотреба с вещества, липса на грижи за самите тях или неспособност за съжителство с останалите хора.“
„Що се отнася до притесненията относно депресивните състояния, родителите трябва да обърнат внимание, ако детето няма настроение или е много раздразнително в продължение на дни. Дори и при скръбта бихме очаквали да видим тъгата да идва и да си отива – понякога да бъде по-интензивна, а след това да отслабва. Бихме могли да се притесним, че наистина е налице депресия едва ако детето или тийнейджърът продължително време демонстрира чувства като тъга или раздразнение. Ако детето изглежда депресирано, родителят трябва да се обърне за насоки към педиатър, семеен лекар или специалист по психично здраве. Въпреки това е важно да не забравяме, че скръбта след загубата на любим човек не е чувство, с което можем да се справим бързо.“
Пропускането на важни събития се отразява на детето ми. Какво трябва да му кажа?
„Децата имат пълното право да бъдат разстроени от това, как коронавирусът е нарушил обичайното им ежедневие“, казва д-р Дамур. Те преживяват загубата по-трудно от нас, защото в сравнение с възрастните за тях това сътресение представлява по-голямата част от живота им, а човек възприема подобни събития спрямо своето съществуване и жизнен опит. „Начинът, по който ние, възрастните, можем да им бъдем полезни, е да ги оставим да изживеят терзанията си, но и да им окажем съпричастност, тъй като голяма част от това, което бе отменено за тях, представляват събития, случващи се веднъж в живота. И дори ако мислим, че не е толкова важно, това са събития, които децата очакват с нетърпение от месеци, ако не и от години. Редом със съпричастността и само в случай, че сме я предложили, можем да им помогнем да преминат към следващата стъпка – приемане на ситуацията.
Детето ми трудно разбира защо в момента всички си стоим вкъщи. Как да му обясня?
Д-р Дамур препоръчва да се даде ориентир на по-малките деца. „Може да бъде полезно да се каже:
„Нали знаеш, че не ходиш на училище, когато си болен, за да не разболееш други хора? Това е същото, само че този вирус е по-опасен от настинка. Оставаме вкъщи, за да сме сигурни, че няма да хванем вируса. Хората, които вече са хванали вируса, също остават у дома, за да са сигурни, че няма да го предадат на никого.“- д-р Дамур
Липсата на приятели е труден период за деца от всички възрасти. Докато тийнейджърите могат по-лесно да разберат защо не трябва да контактуват директно в момента, то за по-малките деца това може да се окаже много трудна задача. Д-р Дамур съветва да се предложи частично решение. „Родителят може да каже: „Знам, че наистина искаш да се видиш лично с твоя приятел. Докато това стане възможно, искаш ли да му напишеш писмо, което да оставим в пощенската му кутия?“.
„Фразата „новото нормално“ е полезна, защото ни напомня, че не се опитваме да пресъздадем онова, което сме имали – защото не можем. Това е момент, в който трябва да бъдем креативни и да измислим модел на живот, който дава на децата известна предвидимост, оставя време за забавления, поставя на предна позиция отличната грижа за самите тях, предоставя възможности за растеж и обучение и прави всички тези неща в рамките на границите, които COVID-19 ни е наложил.“
