От Е.Дж. Дайън, Вашингтон пост
Две неща са от съществено значение за нашата нация: Трябва да превъзмогнем порочното, изпълнено с лъжи и антидемократично президентство на Доналд Тръмп. И републиканците трябва да признаят както факта на изборното му поражение, така и ролята му при вдъхновяването на бунта срещу системата ни за свободно управление.
Ето защо демократите в Камарата на представителите бяха в правото си да поставят въпроса с импийчмънта, след като Тръмп насърчи атаката срещу Капитолия и срещу самия демократичен процес. Крайно насилническият характер на нападението става все по-виден, благодарение на появяващите се допълнителни видеоматериали, документирали случилото се. Мярката по импийчмънт бе одобрена в долната камара на Конгреса с 232 „за“ срещу 197 „против“, като „за“ гласуваха десетима републиканци и всички демократи.
Дебатът за импийчмънта бе белязан от борба за това какви стъпки са необходими за сплотяване на нацията.
Решенията, възприети от повечето републиканци? Амнезия, заобикаляне и отричане.
Амнезия във връзка с ролята на собствената им партия в насърчаването на Тръмп в продължение на четири години. Заобикаляне на факта, че Републиканската партия подкрепи опасната лъжа на Тръмп, че избраният за президент на САЩ Джо Байдън е откраднал изборите, на които демократът всъщност отбеляза решителна победа. И отричане на собствената си отговорност, за която красноречиво говори сенаторът републиканец Мит Ромни (от Юта) по време на дебата за гласовете в Избирателната колегия, да кажат на своите привърженици истината за изборите и за самия Тръмп.
Има хора, които си мислят, че импийчмънтът на Тръмп ще попречи на опитите на Байдън да започне президентството си по енергичен и обединяващ начин, като това мнение се споделя не само от заетото с мисълта как да се предпази от неприятности републиканска тълпа.
© Associated Press
Републиканците се вкопчиха в този аргумент. Противопоставяйки се на импийчмънта, неколцина от тях се опитаха да защитят Тръмп. Те просто си търсеха извинение за последно да гласуват в негова подкрепа.
Случи се така, че мнозина от тези, които миналата седмица бяха готови да разцепят нацията, като оспорят с гласуване победата на Байдън, изведнъж станаха апостоли на свети Франциск Асизки. Гореща сплотеност е единствената ни цел, увериха те.
„Нека отправим взора си към бъдещето, а не към миналото. Нека се сплотим, а не да се разделяме. Нека отпразнуваме мирния преход на властта към новия президент, вместо да подлагаме на импийчмънт стария президент“, заяви конгресменът републиканец Том Коул (от Оклахома) от трибуната на Камарата на представителите по време на дебата.
Това звучи прекрасно, докато не се сетите за един труден урок от историята: След борба, причинила дълбоко разделение,
не може да има устойчиво единство, ако едната от страните продължава да разпространява митове,
ако хората, разделили нацията, не признаят ролята си в задълбочаването на разделенията и ако престъпленията продължават да бъдат замитани под килима посредством прояви на политически удобно забравяне.
Опитите за създаване на нов ред на расова справедливост в Юга след Гражданската война бяха възпрепятствани в продължение на близо век заради митовете, разпространявани от привържениците на Конфедерацията, в които войната за защита на робството е представена като благородна загубена кауза, а Реконструкцията, която е опит за демократизиране на едно несправедливо общество, е представена като угнетяване. Ваймарската република, благородният демократичен експеримент на Германия, се проваля, защото голяма част от политическия елит на страната отказва да признае собствения си провал през Първата световна война и така и не приема новия режим.
В наши дни, Съединените щати ще продължат напред, само ако
радикалните атаки на Тръмп срещу демокрацията бъдат признати и осъдени,
само ако лъжливите му твърдения бъдат опровергани от собствената му партия, само ако всякакви неверни аналогии, имащи за цел да омаловажат или оправдаят срамното поведение на Тръмп, бъдат изцяло и напълно дискредитирани.
На една смела републиканка, Лиз Чейни, се падна да предложи на партията си по-добър път. Красноречивият й призив от вторник за импийчмънт на Тръмп бе цитиран отново и отново от демократите.
„Президентът на Съединените щати призова тази тълпа, той я събра и запали пламъка на тази атака. Всичко, което последва, бе негово дело. Нищо от това нямаше да се случи без президента. Никога не е имало по-голямо предателство от президент на Съединените щати на неговата длъжност и на конституционната му клетва“, написа Чейни.
По този начин изрази позицията си третият по значимост републиканец в Камарата на представителите, въпреки че лидерът на републиканското малцинство в долната камара на Конгреса Кевин Маккарти, един от най-сервилните защитници на Тръмп, призова Камарата да „устои на изкушението на по-нататъшното разделение“.
Но познайте какво?
Имаше нужда от този сблъсък и тези безчинства, за да може Маккарти най-накрая да признае,
че Байдън е спечелил легитимна победа на изборите. Причинителите на разделението се противопоставят на разделението, само когато бъдат предизвикани да направят това, за което са блъфирали.
„Знаете ли, случилото се никога нямаше да се случи, ако всички бяха демонстрирали единство и бяха разкритикували президента, когато той не казваше истината на американския народ и се опитваше да внуши една голяма лъжа. Никога няма да имаме единство без истина и без носене на отговорност“, казва конгресменът Джим Макгавърн от Демократическата партия.
Миналата неделя, в предаването на Си Би Ес „С лице към нацията“, сенатор Крис Кунс от демократите, който е една от най-помирителните фигури и от двете партии, се изказа като бившия студент по богословие, какъвто някога е бил. „Може да има само помирение и покаяние“, каза той. Както намекна Макгавърн, пътят към покаянието ще бъде извървян с помощта на истината и понасянето на отговорност. Можем да сме благодарни, че десетимата републиканци от Камарата на представителите, които гласуваха за импийчмънт, направиха първите стъпки.
