ВиК фирмите ще могат да крият общите условия за услугите си, а сметките ще станат неразбираеми като при парното
Новият закон за ВиК услугите в България тръгва с фалстарт. Проектът, пуснат в края на миналия месец за обществено обсъждане, е пълен със скандални предложения, които ще доведат до поскъпване на питейната вода, до „многокомпонентно“ формиране на цената и до непрозрачни сметки, подобни на тези за парното. За това алармираха в своя обширна позиция експертите на гражданската платформа „Изправисе.БГ“. Остри критики отправи и националният омбудсман Диана Ковачева в своето становище.
Най-фрапиращо в проектозакона е въвеждането на нова такса – за достъп. Това означава, че дори да не е използвал и капка вода, абонатът ще плаща всеки месец определена сума. Към фиксираната компонента – таксата за достъп, ще се добавя цената за реално потребените количества вода. Всяко ВиК ще може да си определя размера на тази такса, без да се съобразява с т. нар. социална поносимост – т.е. с доходите на абонатите, се посочва в становището на гражданската платформа по проекта.
Друг много опасен дефект на проектозакона е, че не разрешава проблема с отпускането на „водни помощи“ за по-бедните домакинства – никъде няма определение за „уязвим потребител“, коментира председателят на Изправисе.БГ Мая Манолова. В проекта само се споменава, че темата за социално слабите ще е предмет на
Скандално е също, че авторите на закона не са предвидили задължение за ВиК предприятията да публикуват т.нар. „общи условия“ – правната рамка, която урежда отношенията на доставчика на обществена услуга с неговите абонати. Безобразие е общите условия да са тайна, възмущават се експертите на гражданската платформа.
Друга неприятна „новина“, която управляващите готвят, е, че който не може да си плаща сметките, ще бъде предаван в ръцете на колектор или на съдебен изпълнител, а „кранчето“ ще му бъде врътнато, т.е. ще му спират водата.
Премиерът Борисов трябва да оттегли незабавно проектозакона и да уволни всички, участвали в написването му, смята Мая Манолова, която днес дава специална прескоференция, за да коментира темата.
ОЩЕ КРИТИКИ
– Голямата юридическа въпросителна е защо за промишлените потребители ще има индивидуални договори, за битовите няма да има, а за търговци, бюджетни предприятия и други не е ясно дали ще има.
– Общите условия или следва да са публично известни и или да се публикуват, или са към договорите.
– Ще бъде създадена Комисия за регулиране на ВиК-услугите – тричленка, чийто състав ще се избира от Народното събрание, т.е. от мнозинството. Излиза, че двама или трима души ще решават колко ще струва водата.
– В закона не пише колко ще струва на гражданите издръжката на тази комисия.
– Комисията, уж независим орган, ще приема наредбите за цените и показателите за ВиК-услугите, а след това тези цени ще се одобряват от Министерския съвет. Това е административно-правен абсурд.
– Законът ще предизвика хаос в етажните собствености и сметките, защото предвижда 24 месеца след влизането му в сила хората да монтират индивидуални водомери и топломери за дистанционно отчитане. Ще могат ли ВиК-операторите дистанционно да отчитат данните на топлофикационните дружества на абоната и обратно, остава загадка.
– Не се решава проблемът с така нареченото „общо потребление”, в това число и със справедливото преразпределение на ползваните количества между потребителите в една етажна собственост, категорична е Манолова.
В своето становище по проекта омбудсманът Диана Ковачева обръща внимание, че правата и интересите на потребителите не са добре защитени. Например показателите за качеството на предоставяне на услугите, които в момента са 15, в проекта са сведени до шест. Обществената защитничка също коментира, че в закона липсва определение за „уязвими потребители“ и остава неуреден въпросът с определянето и администрирането на водните помощи за социално слабите, обещавани от години.
Няма и законови гаранции за повишаване на контрола по изпълнението на инвестициите на ВиК дружествата, пише Ковачева, като изтъква, че не е отчетено предложението й да се предвиди процедура за прилагане на по-ниска цена, когато качеството на водата се отклонява съществено от нормите – когато е кална, мътна, с плуващи частици и т.н. Трябва да се предвидят обезщетения за потребителите при некачествена ВиК услуга, категорична е обществената защитничка.
Доц. Ковачева открива неяснота и в начина на определяне на тавана на социална поносимост на цената на ВиК услугите. Предвидено е, че цената, определена на база минимално месечно потребление на вода от 2,8 куб. м на едно лице, не бива да надхвърля 2,5 % от средния месечен доход на домакинство в съответната административна област. Но не е ясно каква статистика ще се използва за определяне на средния месечен доход.
Вменен е ангажимент на ВиК оператора да изгради и поддържа система за дистанционно отчитане на водомерите, като водомерите за топла вода следва да могат да се отчитат дистанционно и от фирмите за дялово разпределение.
„Към момента не става ясно как ВиК операторите и фирмите за дялово разпределение ще имат възможност за дистанционен отчет, тъй като използват различен софтуер за отчитане на данните, нещо което се посочва досега като проблем за дистанционното отчитане“, пише доц. Ковачевa.
Не е предвидено общите условия да се одобряват от Комисията за регулиране на ВиК услугите, което според омбудсмана е съществен пропуск. Това елиминира и контролната роля на Комисията за защита на потребителите, която и трябавало да може да прави проверки за наличие на неравноправни клаузи в общите условия.
ВиК операторът да се снабди със заповед за изпълнение на парично задължение – независимо от неговия размер, но според до. Ковачева преди това трябва да са изчерпани възможностите за доброволно уреждане на проблема – изпращане на покана за доброволно изпълнение, в която изрично да бъде посочен срок за плащане на задължението и абонатът да бъде предупреден, че ако не погаси дължимото, ще последва принудително събиране на сумата.
Срокът за мнения и забележки по проектозакона изтича на 25 ноември.
Източник:segabg.com
