Европейската народна партия иска да ги има и двaта принципа на върховенството на закона
ЕНП заяви, че иска да се бори със злоупотребите с еврофондовете, но избягва да критикува корупцията в България.
Европейската народна партия иска да ги има и двaта принципа на върховенството на закона.
Макар дясноцентристката политическа група да настоява за нови правила, които да спрат еврофондовете да отиват към правителства, които не се придържат към европейските ценности, корупционната криза в България излага партията на обвинения за двойни стандарти, що се отнася до политическите й съюзници.
В Европейския парламент в четвъртък повечето десноцентристки депутати от ЕНП се очаква да гласуват срещу резолюцията, която поражда загриженост относно еврофондовете, подхранващи корупцията на високо ниво в балканската държава, която беше сцена на тримесечни антиправителствени протести. Непосредственият приоритет на парламентаристите от ЕНП е да защитят българския премиер Бойко Борисов, който идва от собствените им редици, от това, което те виждат като политически мотивирана атака.
Гласуването на резолюцията за България обаче представлява неудобен тест за най-голямата политическа група в парламента. Това означава, че ЕНП трябва да защитава използването на парите от ЕС в България, като същевременно се опитва да се представи като водещ привърженик на нови действия, които да направят плащането на средствата от ЕС зависимо от силна върховенство на закона.
От юли България е затънала в сложно политическо объркване, което разкрива степента, до която мафиотските босове ефективно управляват паралелна държава чрез влиянието си върху медиите, съдебната система и апарата за сигурност. Президентът на България Румен Радев, други опозиционни лидери и протестиращите, претъпкали улиците на страната, обвиняват Борисов, че е позволил превземането на страната от тази мафия.
Злоупотребата с еврофондове е ключов фактор за подсилване на корупцията в България.
В дебата за корупцията в България тази седмица лидерът на групата на ЕНП Манфред Вебер призна, че „не всичко е идеално“ в 7-милионната държава, но с радост заключи, че София при Борисов е „по същество на прав път“.
Депутатите от социалистите, либералите и зелените, които ще подкрепят резолюцията от четвъртък, обвиниха ЕНП в лицемерие, тъй като отдава приоритет на лоялността към Борисов пред върховенството на закона.
Катарина Барли, бивш германски министър на правосъдието, която сега е вицепрезидент на Европейския парламент от социалистите и демократите, заяви, че ЕНП винаги е бързала да се качи на „високия си кон“ и да призове за оставки заради корупцията, но само когато дойде съответното правителство извън групата й. Тя призова ЕНП да не повтаря бездействието си за корупцията в Унгария. „Не правете същата грешка в България“, каза тя.
Амбивалентният подход на ЕНП към унгарския министър-председател Виктор Орбан и неговата партия Фидес опорочи имиджа на партията през последните години. ЕНП преустанови членството на Фидес през март 2019 г. поради опасения относно върховенството на закона и неговата антибрюкселска реторика, но не успя да постигне съгласие дали да пусне Фидес обратно или да го изтласка изцяло, тъй като много членове на ЕП отказаха да прокудят Орбан. Депутатите от Фидез продължават да участват в работата на групата на ЕНП в Парламента.
Рамона Стругариу, румънски либерален депутат, също разкритикува „могъщите“ европейски политици, че подкрепят „внимателно изплетените мрежи“ в България, които злоупотребяват с еврофондовете. „Знаете ли кого подкрепяте?“ тя попита. Макар да не споменава по име Ангела Меркел, канцлерът на Германия е най-силният съюзник на Борисов в ЕНП през последното десетилетие.
Ако социалистите, либералите и зелените приемат българската резолюция в четвъртък, тя няма незабавна обвързваща сила. Това обаче ще има по-широка политическа тежест, тъй като институциите на ЕС продължават дискусиите си относно механизъм за свързване на плащанията в ЕС с върховенството на закона.
Злоупотребата с европейски фондове е ключов фактор за стимулиране на корупцията в България, а последните случаи се фокусират върху висши служители, използващи еврофондове за подсилване на частни вили, и върху изчезването на земеделски фондове в несъществуващи предприятия.
Друго високопоставено дело, което се разследва, се фокусира върху твърдения, че висши съдебни служители са се опитали да поемат асансьорна компания със заплахи за насилие, за да получат достъп до средствата от ЕС, които могат да получат. Христо Иванов, бивш министър на правосъдието и съпредседател на антикорупционната партия „Демократична България“, определя еврофондовете като „лека дрога“, която поддържа българската мафия жива.
Клеър Дейли, ляв ирландски депутат, заяви, че българите имат нужда ЕС да предприеме действия, за да „спрат да хранят вампирите“, като преливат средствата в незаконна печалба.
Даниел Фройнд, евродепутат от Германия, отбеляза консенсус сред българите по време на неотдавнашното му изследователско пътуване до София, че най-добрият начин за борба с корупцията на най-високо ниво е съкращаването на еврофондовете.
„Парите не хранят гладни деца. Ако спрете парите, всъщност отнемате хайвера на корумпирани олигарси “, каза той.
Вебер избягва всякакви споменавания за злоупотреба с еврофондове в защита на България, но вместо това похвали Борисов за „ръководенето на проевропейско правителство“ и за подкрепата за въвеждането на еврото. Въпреки нападенията срещу журналисти и независимата съдебна система, Вебер също твърди, че България има правилно функционираща демокрация и свободни медии.
В подобен опит за укрепване на пълномощията на Борисов, Андрей Ковачев, български евродепутат от премиерската партия, се оплака, че дебатът за върховенството на закона се политизира от българските „прокремълски“ социалисти.
(Докато българските социалисти наистина имат силни връзки с Москва, Борисов също поддържа сърдечни връзки с Русия, точно както своите крайнодесни коалиционни партньори.)
Основният аргумент от ЕНП е, че всяка промяна в България трябва да идва по време на изборите през пролетта на 2021 г., а не от протестното движение.
За много от протестиращите този аргумент пропуска смисъла. Те твърдят, че това е оправдание за избягване на действия по отношение на европейските фондове, които сега са създали дълбоко вкоренени паралелни мрежи на власт в институции като съдебната власт, които сега са по-мощни от демократично избраните политици.
Съществуват и дългогодишни опасения относно недобросъвестните практики на българските избори и средствата, които партиите могат да използват. Основните партии се стремят да ухажват големи покровителствени мрежи с подсладители по време на избори, особено сред по-бедните общности като мюсюлмани и роми.
Радан Кънев, български депутат от ЕНП от Демократична България (не от партията ГЕРБ на Борисов), заяви, че опасенията от люлка вляво в Европа са в основата на лоялността на ЕНП към Борисов.
„В ЕНП има усещането, че лявоцентристът може да поеме нашите крепости един по един … Бойко е следващият“, каза той.
Кънев каза, че неуспешно се е опитал да промени традиционното мислене за България вътре в групата.
Той каза, че едно от основните му предизвикателства е да опише как кризата с върховенството на закона в България се различава от тази, създадена от по-централизираната политическа структура на Орбан в Унгария.
„Не очаквах, че ще застанат открито срещу правителството, но поне разбирам, че в България това не е поглъщане от правителството на съдебната система или медиите, а поглъщане на мафия“.
