Текст на Веселина Седларска за Клуб Z
Караянчева може да си позволи да няма достойнство. Ние не можем. Само то ни е останало
Моля ви само за момент да си представим, че вместо онези неподходящи за изписване думи, оня глас в оня запис беше нарекъл Цвета Караянчева умна кърджалийска дама – нямаше ли да е пак толкова нелепо? Има си хора, при които просто няма полезен ход – и директната обида, и обиколния сарказъм, все са нож, заслужено забит в гърба. В записа има неща, далеч по-притеснителни от онези три думички (и особено едната) и най-притеснителното е, че те засягат всички нас, а не само една…хм, …известна с пропуски в образоваността си госпожа.
Нека още в началото съвсем ясно да го кажа: моето усещане за записа е, че той е автентичен. Съвсем истински. Какви са ми доказателствата? Нямам никакви, тъй както нямат доказателства и тези, които смятат, че записът е манипулация. Имам си само едно изграждано с десетилетие професионално чувство, което от години не ме е лъгало. А и защо да си мисля, че записът е манипулиран – всичко в него отговаря на точната ми представа за човека, който говори.
И ако си мислим, че Цвета Караянчева е единствената в тази история, за която няма полезен ход как да бъде описана, лъжем се. Ние, слушателите, също нямаме полезен ход. По много причини.
Първо: към нас се отнасят като към слепи хора. Показват ни някакъв скелет на хотел и ни обясняват, че това е подпорна стена за укрепване на свлачище.
Второ: освен слепи, имат ни и за глухи. Пускат ни запис с глас, който чуваме всеки ден с разписанието на антибиотик на 6 часа и твърдят, че този глас от записа не е оня глас от екраните на телевизорите.
Трето: медиите се отказаха от природната си функция да бъдат медиатори на разговора между обществото и управляващите – правят се, че такъв запис няма, а и да има все едно е ясно, че е монтиран в някой кърджалийски гараж за отмъщение на комшийката. Все едно не става дума за премиера на нашата страна, за председателката на Народното събрание на парламентарната ни република, за взаимоотношенията с останалите страни от Европейския съюз, за смачкването на инвеститори, за мястото на прокуратурата и всички останали неща, свързани с демокрацията, която уж за всички ни беше много важна.
Ако телевизиите бяха отделили на записа една стотна от времето, посветено на цените на чадърите и шезлонгите по българските плажове, те щяха да са изпълнили поне част от призванието да бъдат кучето пазач на обществото. Но не би. Кучето пазач на обществото е, както се произнесе една жена при вида на размазан гълъб в парка, „ма то умряло, ма.“
Трябва да се намеси прокуратурата
Да оставим личните усещания и да подходим към записа по-практично. Той може да е а/ истински, б/ фалшив. В първия вариант министър-председателят на България злепоставя: институцията Народно събрание в лицето на олицетворяващата го Цвета Караянчева, партньорството и уважението в Европейския съюз, коректността по отношение на бизнеса и т.н. Във втория вариант, ако записът е дийп фейк, както бе наречен, той злепоставя министър-председателя Бойко Борисов, поне в очите на онази част от населението, която все още отказва да живее в будна кома и се опитва да мисли, да действа, да променя, да живее нормално в нормална страна. И в двата случая трябва да се намеси прокуратурата – тя не бива да остане безразлична към толкова много злепоставяния.
И този път основното прокурорско търсене не трябва да е кой е направил записа и кой го е подхвърлил на медиите, а дали гласът, който с изразите си удря в земята простотията на звучащата като фон чалга, е гласът на човека, който управлява страната ни и ни представя пред света. Цвета Караянчева може да си позволи, без да изненада никого, да няма чувство за достойнство на човек, на жена, на първа сред равните в парламента, но ние не можем да си позволим това.
Онези хора там горе без достойнството, които търпят да бъдат наричани всякак, командвани като в казарма, почуквани по главите и изтегляни за ушите, имат – както знаем за доста от тях – всичко. В материалния смисъл на имането. Платили са си го с достойнството и просто вече не им е останало от него. Да ги обвиняваме, че нямат достойнство, е все едно да обвиняваме бедните хора, че са бедни. Материално имащите тук и сега най-често са бедни откъм достойнство, изхарчили са си го.
Но на нас пък само това ни е останало. Затова ще трябва да им заемем малко в този момент. Налага се. За да се спаси представата за достойнство. Как да стане този кредит, който да им отпуснем? По единствения възможен, правилен, честен и чист начин – като се разследва истинността на записа и всеки – и те горе, и ние долу – прецени как да действа според спестения си депозит от човешко и гражданско достойнство. Това, което се случва сега, е едно голямо и много срамно мазане по проблема. Вярно, че имаше и по-скандални записи от гледна точка на обществената значимост – записът „Абе, тоя Мишо Бирата…“, записът „Ти си го избра“, – но този препълва чашата.
P.S. Ненчо, съгражданино, за всеки случай движи се тези дни в по-безопасни компании, като да речем на колегата ти Христо Мутафчиев.
