Анализът е препубликуван от „Дойче веле“.
Сутрешните брифинги на НОЩ бяха категорично засенчени от вчерашния следобеден брифинг на премиера и неговото войнство, което изпълняваше едновременно ролята на мизансцен и хор, подкрепящ своя солист. Бойко Борисов беше прав да се възмути заради изтеклите снимки от неговата спалня: те са груба намеса в лично пространство и не поставят значими въпроси от обществен интерес. Но дори и с оправдано възмущение може да се преиграе – и Борисов преигра юнашки. Монологът му със сигурност ще влезе в учебниците по театрално майсторство, но като пример за прийоми, които студентите би трябвало да избягват. Слабостите на изпълнението – в което иначе имаше и чувство, и старание – бяха следните:
А брифинг за скандала с Божков?
Премиерът показа как трябва да се действа при появата на компромати, засягащи репутацията на властта. В крайна сметка „лошата реклама“ подронва доверието във властта. Затова е необходима бърза реакция и ясна позиция по въпроса дали историята е истинска или не. И искане за бързо разследване на случая. От следобедния брифинг разбрахме, че снимката е негова, спалнята е в Бояна, а някой му е ровил в шкафчето. Тази версия звучи достатъчно убедително, а и така или иначе целият снимков „компромат“ изглежда като безвкусен опит за сплашване.
Тази точност на премиерската реакция обаче подчерта коренно различния характер на неговите действия по отношение на скандала с Васил Божков, който обвинява Борисов в рекет за милиони левoве (вече 67 милиона). По този въпрос не е имало извънреден брифинг, премиерът не иска да „отговаря на обвиняеми“, кълне се и се кръсти и не настоява за бързо и независимо разследване. Най-притеснителното обаче е, че по отношение на големия скандал за рекета Борисов непрекъснато се оплита в обясненията си (които уж отказва да дава). Например: първоначално отричаше, че е комуникирал с Божков, защото нямал кирилица на телефона. Вчера обаче обяви, че поне част от есемесите са истински, включително тези с кирилицата.
Целувката за Цвета Караянчева
Може ли този жест да мине за извинение към председателя на Народното събрание заради изтеклия запис с обидите към нея? А ако не беше извинение, какво точно беше?
Народен човек така си изразява чувствата, ще кажат някои. Но все пак подобни представления възпитават чувствата на нацията и затова публичните фигури трябва да са премерени и прилични в изявите си, дори когато се вълнуват. Или поне да не бъдат откровено нелепи.
„Дронът на президента“
Научихме, че президентът Радев следи Борисов с дрон, който му е подарен от китайците. Радев сам управлявал дрона и кръжал с него около премиерската спалня.
И без разследване тази история изглежда абсурдна. Дронът най-вероятно е просто димка, с която премиерът се опитва да прехвърли горещия картоф в съседния, президентския двор. А и присъдружната на правителството кафява преса веднага обвини НСО в опит за преврат, точно когато правителството си прави алтернативна служба. И удобно, и полезно, но не много убедително.
„Заговорът“
Борисов, по подобие на Иван Гешев, наниза всички опоненти на властта като съучастници в заговор да го съборят: от президента и Корнелия Нинова до „всички десебета по всички земни кълбета“. Всички бяха отново представени като отбор, който „клати властта“. Тази глупост е вече обидна за нацията: десните и БСП, президентът и всички други изброени са набедени за извършители на политическа атака срещу непорочното управление на ГЕРБ (и ДПС). И далеч не е случайно, че само ДПС от т.нар. опозиция не беше споменато сред заговорниците.
Истината е тъжна за Борисов. Компроматите, които излизат сега, идват от хора, които са били близки до него – те не са работа на опозиционери. А близък му е бил и Божков, с когото едва ли са обсъждали само футболистите на Бистрица. Поне Божков е останал с други впечатления.
„Компроматите са заради еврозоната“
Вярно е, че за България е от ключово значение да влезе през юли в чакалнята на еврозоната. Но големият скандал със 700-те милиона на Божков, част от които вероятно са се връщали по един или друг начин към властта, не е заради еврозоната. Напротив, той е част от тази корупция, която ни пречи не само за еврозоната, но и за това да бъдем прилична и уредена страна.
Осем въпроса
Качествата на политическите театрали в крайна сметка ще оценява електоратът. Но този цирк не може да продължава чак до изборите догодина. Необходимо е някой (институция, а не врачка) да даде безпристрастни, независими и компетентни отговори на следните въпроси:
1. Дали Борисов, Гoранов и Божков са се срещали или не;
2. Дали са си пращали посредници и с каква цел;
3. Дали Божков е получил данъчна преференция или не;
4. Дали е поемал ангажименти да подпомага футболен клуб и да рекламира в една телевизия;
5. Дали гореспоменатите лица са си разменяли SMS-и и кога;
6. Какво е пишело в тези SMS-и;
7. Дали един изтекъл запис е автентичен или фалшив;
8. Kъде са отишли 67 милиона лева, след като Божков ги е изтеглил.
В много държави всичко това би отнело на съответните институции един следобед. Колкото сънят на един фавн и колкото брифингът на един развълнуван премиер.
