В последните няколко години, многократно писахме по темата с презастрояването в Благоевград, тогава не подозирахме, че проблемът не само, че няма да бъде решен, но и ще продължи да расте. Днес, когато отново е актуална темата с евентуалното застрояване в парк „Бачиново“, проблемът отново излиза на дневен ред. Заедно с това обаче, трябва да се разгледат и обективните причини, които доведоха до това. Връзките на бизнеса с политиката и интересите, които преследват политиците.
Презастроеният град
Особено чувствителни са хората по темата със зелените площи – поддържане, опазване, стопанисване, застрояване. Единственото спасение сред природата в града са градските паркове и градинки. Законът ги нарича с общото понятие “зелена система”. В териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Общинският съвет е задължен да приеме наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината.
В Благоевград обаче, нещата излизат от контрол в това отношение. Зелените площи намаляват, за сметка на нов бетон. Проблемът е, че откакто преминахме към пазарна икономика, започна да се проектира на парче. Това е в услуга на частния, а не на обществения интерес.
Към днешна дата, констатациите и на специалистите, и на гражданите са, че от години и тук се работи по ПУП-ове именно по този начин, а това вече е превърнало града в бетонова джунгла. Сега отново се чува и за застрояване в парк Бачиново и Ловния дом, а това със сигурност ще предизвика вълна от недоволство сред гражданите.
Политиците също се вълнуват от тази тема, а пример за това е днешната пресконференция на съветниците от групата на ГЕРБ от ОбС-Благоевград. Те поискаха мораториум на подобно застрояване. Поискаха и пълно ревизиране на Общия устройствен план.
В искането за промяна на ОУП има логика, защото спасението от презастрояването се корени именно в доброто устройствено планиране. Общите устройствени планове на градовете трябва да се правят така, че да не го допускат. Необходимо е, те да създават една устойчивост за развитие – когато един инвеститор иска да строи и има добре разработен план, той да знае какви са възможностите на съответната територия и от самото начало да бъде наясно, докъде може да стигне намерението му.
В някои зони на Благоевград вече е достигнато сериозно повишаване на коефициента на интензивност на застрояването. Това води до проблеми и с паркирането и трафика по улиците. Другият аспект на проблема са зелените градинки, които изчезнаха изпод бетона.
Всеки, който живее в Благоевград си спомня например, колко зелени градинки имаше, къде се намираха те и в какво се превърнаха с времето. Всички станахме свидетели на това, че в новоизградения парк на ул. „Даме Груев“ се построиха 7 кооперации, че в градинката срещу Трето основно училище “ Д.Талев“ „изникна“ малък китайски квартал, в който терасата на съседа ти е толкова близо, че почти седите на една маса. Помните и зеленината и дърветата в зоната срещу Автогарата в града, където сега се издигат 6-етажни кооперации. Градинката на ул.“Иван Михайлов“, която събираше майки с деца в уюта на зеленина и прохлада през лятото, а днес няма и помен от нея.
Примерите са десетки, но няма да стигне времето, за да разкажем за всички. Важното е, че това е чувствителна тема и днес хората настръхват отново само от идеята, че в Ловния дом или Бачиново може да се случи това, което стана в описаните части от града.
История на придобиване
В рамките на по-малко от две години, в периода 2006-2007 година, в парк Бачиново са разпродадени 28 дка. земя. Тези имоти са преминали в частни дружества, които по всяко време могат, да предявят претенции за застрояването им, каквито вече е имало.
Първата сделка е със скандална заменка, направена през 2006 година, когато седемте тенис игрища и обслужващата сграда в местността Бачиново са заменени срещу етаж в новия бизнес-център на крупната строителна фирма „Универсалстройконсулт“ на Георги Ганджов и Петър Парашкански. Парцелът е с площ от 18 дка. Именно това е и имотът, за който се появи информация, че са започнати съгласувателни процедури.
Тези 18 дка., преди 14 години са заменени с етаж от около 800 кв. м в нова сграда, където по-късно се настани Административният съд на Благоевград. Отдавна се говори, че от сделката държавата е ощетена поне с 2 млн.евро и освен това е нарушен Законът за физическото възпитание и спорта (по членове 3, 4, 8, 30, 34, 41, 50 и 51а).
Размяната е неравностойна и в ущърб на държавата, защото за тенис игрищата е направена данъчна оценка, а 800-те кв.м са продадени по пазарни цени. По груби изчисления държавата е получила площ на стойност не повече от 60 хиляди евро, а е дала имот на стойност около 2 700 000 евро, от което следва, че държавата е ощетена с не по-малко от 2 милиона евро.
В началото на тази година, ЧСИ обяви за продажба друг частен имот в парк „Бачиново“, продаден от областния управител, през декември 2007 година на търговско дружество, няколко месеца след като е издаден Акт за частна държавна собственост.
Няколко години след момента на закупуване, въпросният имот е бил ипотекиран в различни банки от фирма „Балканстрой“ АД, която е собственик на парцела, показва справка в Имотния регистър.
На 20 януари 2019 год., в Регистъра за публични продажби е качена обява за продажба на въпросния парцел, който е с площ 10 381,00 кв. м и е с предназначение „спортно игрище“. Обявената първоначална цена бе 431 328.00 лв.
Имотът е продаден от областния управител по това време Владимир Димитров, за сумата от 1 400 000 лв. Сделката изглежда изключително изгодна за „Балканстрой“ АД, но със сигурност е в ущърб на държавата. Справки показват, че по това време, парцелът е струвал поне двойно на продажната цена, за която дружеството го е придобило.
Оказва се, че това е втори парцел с предназначение „Спортно игрище“ в парк Бачиново, който в периода 2006-2007 година е преминал в „ръцете“ на частни дружества, при условия, които както вече стана ясно, са ощетили сериозно държавата.
Възможно ли е все пак да се строи в Бачиново и Ловния дом по закон?
И все пак, в Конституцията на Република България е записано, че частната собственост е неприкосновена. Това означава, че собствениците на съответните имоти, които се коментират имат известни права, които те със сигурност ще търсят.
От друга страна, но не по-маловажно е да се знае, че възможността за застрояване на един поземлен имот е включена в съдържанието на самото право на собственост. Тя следва да се разглежда като едно допълнително правомощие, съществуващо наред с правомощията владение, ползване и разпореждане в съдържанието на правото на собственост върху недвижимия имот, което може да се обозначи като правомощие за застрояване.
Обемът на правомощието за застрояване обаче е ограничено от закона, а за упражняването му е необходимо спазването на определен ред. За да се упражни посоченото правомощие, на първо място, трябва да се определи неговият обем, като по отношение на съответния недвижим имот бъде одобрен подробен устройствен план или виза за проектиране (чл. 180 ЗУТ). По този начин съответните общински органи да посочат обема (застроената площ и допустимата височина на застрояване) на правомощието за застрояване, което се включва в съдържанието на правото на собственост върху поземления имот. Последваща конкретизация се извършва чрез одобряването на архитектурния проект за сградата и издаването на разрешение за строеж.
Тоест, всеки собственик на имот има право, да поиска да строи върху него и може да го направи във всеки момент.
Ако все пак се наложи мораториум на застрояването на тези зони, може би поне за известно време ще настъпи обществено спокойствие по темата, като не бива да забравяме, че собствениците със сигурност ще се опитат, да противодействат на това.
Много е тънка границата в този случай и е трудно да се определи, кое е честно и кое не. Развитието на казуса предстои и всички ще следят с интерес.
„Строители на всеки ъгъл“
Имената на строителите, които имат апетити към застрояването на тези места безспорно са интересни в момента, но ако се поразровите, ще видите и кои бяха тези, които вече реализираха своите проекти в зелените площи на Благоевград и ще видите, че нещата са същите, само имената се променят, спрямо политическата обстановка /На това обаче, ще посветим отделен текст/.
В аванс ще уточним, че част от миналия Общински съвет, както и част от настоящия са хора свързани със строителния бизнес. Като такива, всеки един от тях в определен момент е преследвал свой интерес, свързан със застрояване и е реализирал успешно поне един проект, който е предизвиквал дебати в обществото.
По тази причина, ще направим опит в поредица материали да говорим с всеки един от тях, за да разберем каква е позицията им по отношение на презастрояването, какви частни интереси са имали във времето назад и кои от тях са осъществени успешно, както и имали ли са проблем с общественото мнение по отношение на работата им в строителния бизнес. Така, ще се опитаме да изясним, имат ли предимство предприемачите, които са попаднали в ОбС, пред останалите. Ще се опитаме, да разберем и какво мислят настоящите съветници за своите колеги извън съвета, които искат да строят в паркове и градинки.
Тук отново ще трябва всеки да прецени за себе си, кой е прав и кой не. Може би, накрая ще стигнем до извода, който прави Оруел във “ „Фермата на животните„, че „Всички са равни, но някои са по-равни от другите. “
