18 000 декара борова гора е засегнатата площ от ръждивата борова оса, казаха днес на пресконференция в Югозападното държавно предприятие/ЮЗДП/. Директорът инж. Дамян Дамянов бе категоричен, че гората ще се възстанови, предаде БГНЕС
В началото на пресконференцията инж. Дамянов изрази благодарност към гражданите, поели загриженост относно неблагоприятната гледка на изсъхналите иглолистни култури на територията на Държавните горски стопанства „Благоевград, Симитли и Рилски манастир“.
За да илюстрира проблема той показа клонка, поразена от боровата оса от района на село Стоб, община Кочериново.
„Всички иглолистни листа са изсъхнали и изядени, но стеблото е зелено, затова не става дума за изсъхване на дървото. След 2-3 месеца максимум иглолистата ще се възстановят и гората ще продължи своя нормален жизнен цикъл“, обясни инж. Дамянов.
Той добави, че това е вредител, който периодично напада иглолистните култури. Последното голямо нападение след 2003 г. е през 2012-та.
„Ние наблюдавахме вредителя и имахме готовност за авиоборба – тоест пръскане с вертолет, но в края на март фирмата, с която ЮЗДП има договор, е прекратен и не може да извърши задълженията си по договор. След като е стартирана новата процедура, влиза в сила извънредното положение, което спира процедурата по пръскане отново“, каза още директорът на ЮЗДП.
Смисълът е това пръскане да бъде извършено в определен биологичен цикъл от развитието на вредителите – тоест до края на април. След този период пръскането и разхода на средства става безсмислено.
„Отговорността за това да бъде извършено пръскането или не е изцяло моя, тъй като аз трябваше да реша дали без обществена поръчка да направим разход от 200 000 лв., или преценявайки опасността за насажденията, да изчакаме да премине нападението и процедурата за избор на нова фирма за пръскането. Аз прецених, че преценявайки вредата, не е преценен риска да изберем фирма без процедура“, добави Дамянов.
Нападението не е от фатално значение за гората, това е възобновима щета, а ЮЗДП разходва държавни средства, които подлежат на публичен контрол, са мотивите на директора за взетото от него решение.
Засегнати са около 18 000 дка гора. Следи се степента на нападение.
„Няма реална опасност от извяхване на иглолистите култури, затова решихме да не изразходваме средства без обществен контрол“, категоричен бе инж. Дамянов.
Според него няма дървесен вид, който да си е изживял ролята, но може би ние като човеци изживяваме погрешни роли. Дано пандемията вкара разум във всички действия на всички нас, защото животът не започва и свършва с нас.
„Борът е пионерен вид, но има култури, които са на изключително неподходящи месторастения. Изтърван е немалък период от отглеждането на тези култури с цел да се създадат по-добри условия за растеж, но това не значи, че борът е изживял ролята си, той тепърва ще се развива.
Промените със затоплянето неминуемо се отразяват върху растителността. От проучване става ясно, че след 20 г. типичната растителност за регион Петрич ще се премести до Благоевград, а надморската височина от 400 ще отиде на 800 м. Тоест трябва да се реагира на това затопляне и неслучайно в залесителните кампании е с приоритет местните широколистни видове, а не залесяване с бял бор на 400 м надморска височина. Белият бор е трябва да е над 800-1000 м., прогнозира директорът на ЮЗДП
Той добави още, че гората сама се преобразува с нова растителност и изискванията на видовете се променя с промяна на климата. Трябва да се толерират устойчивите местни видове, а иглолистните може да се изтегли на по-висок терен.
От ръждивата оса страда белият бор, като появата е заради климатичните промени и некомпетентната намеса по отглеждането му. Когато са създавани културите е било с цел за по-приветлива околоградска среда, а втората среда е укрепване на почвата. Като схемата на залесяване е била над 1500 дървета на дка, а сега 300 до 500 бройка на вид, което създава голяма конкуренция за оцеляване на растенията.
„Добре е, когато залесяваме, но то трябва да бъде съобразено с условията и последващите грижи дори и след 30 г., за да може гората да стане устойчива и да издържа на природните изпитания“, завърши инж. Дамян Дамянов.
