Както Ви информирахме, на 14.04.2020 г., парламентарният секретар на групата на „БСП за България“ в 44-тото Народно събрание, г-н Димитър ДАНЧЕВ, изпрати писмен въпрос до Министъра на образованието и науката на Република България, относно възможността ученици да бъдат „наказани“ от системата на българското образование поради бедност на техните родители и липса на техническата обезпеченост и достъп до интернет, за да могат да участват в дистанционни форми на обучение.
Въпросът породи сериозен обществен дебат, защото касае голяма група български деца, които са лишени по обективни причини от възможността да посещават учебни занимания. От отговора на МОН, предоставен на г-н Димитър Данчев става ясно, че техният броя съставлява 10 % от общото или изразено в абсолютни числа между 60 и 70 хиляди ! За съжаление, към тази ужасяваща цифра следва да се прибавят и още 10 % от учениците, които, цитираме: „Следва да се отбележи, че при провеждане на присъствени учебни часове в училище около 10 % от учениците не посещават редовно учебните занятия“, край на цитата.
Очевидно, в МОН лежерно поставят знак на равенство между двете цифри, но не прилагат в своя отговор никакви доказателства за това.
Напротив, вероятността между тях да няма никаква или почти никаква връзка е сериознa. Иначе казано, българското образование е изправено пред дилемата да пусне или да не пусне в по-горен клас близо 90 – 100 000 деца, които не са посещавали учебни занятия през втория учебен срок на учебната 2019/2020 г.!
За справка на читателите ще посочим, че общият брой на учениците в България е около 580 000 (по данни за 2019 г.).
Вън от всички кухи фрази и гръмки слова за „синхронни, асинхронни и проектно-базирани обучения“, които любознателният читателят може да намери в отговора на МОН, така и не става ясно как ще се справят тези деца през следващата учебна година ?
Твърденията на просветното министерство, че след отмяната на извънредното положение, цитираме: „… ще се идентифицират учениците, които по време на въведеното извънредно положение не са участвали активно в обучението от разстояние, ще се определят потребностите им от допълнително обучение и ще се изготви преразпределение на бюджета на проект „Подкрепа за успех“, в зависимост от броя на учениците и на необходимите часове за допълнително обучение“ (потвърдено и в днешното изказване на министър Вълчев), се сблъскват с обективната реалност на провежданите и досега в България „летни сесии“, в които учителите най-често са принудени по причини, нямащи нищо общо с образованието, да „пуснат“ децата в по-горен клас.
Въпросът има и друга, много по-значима страна и тя касае онези ученици, които дисциплинирано и съвестно са участвали в обучение от разстояние и през следващата година ще бъдат принудени да „забавят темпото“, за да изчакат своите връстници да ги догонят, за да продължат заедно напред. Впрочем, това поставя още по-сериозния въпрос за качеството на образователния процес в българското училище и през следващата учебна година !
И така, принудени сме с болка да констатираме, че за съжаление в МОН за пореден път демонстрират до болка познатия „административен подход“, който формално показва и добронамереност и ангажимент към правото на децата да получат образование, но на практика изостави в кризата 100 000 български деца, като днес им обеща „светло бъдеще“ след отмяната на извънредното положение. Е, дано тази наистина тъжна констатация да послужи за серия от журналистически разследвания по темата в цялата страна и да събуди за техните истински отговорности „будителите“ в структурата на Министерството на образованието, а нашата искрена молба е в бъдещите разследвания да не се „тикат в очите на обществото“ фанфарните изявления на МС от 29.04.2020 г. за давани „136 млн лева за 21 национални програми за развитие на образованието през тази година“.
Единственият резонен въпрос в случая е защо, ако на заседание на МС от 29.04.2020 г. са взети подобни решения, в писмото-отговор на МОН, което прилагаме и е с дата 28.04.2020 г. няма и ред за тях. Това е напълно алогично и говори за хаос и липса на всякаква визия за справяне с проблема, точно както днес (05.05.2020 г.) министър Вълчев с лека ръка зачерта усилията на мнозинството деца, които са се обучавали от разстояние, но наученото е всуе, защото няма да бъде използвано и вероятно през следващата учебна година отново ще го предъвкват докато чакат връстниците си да ги догонят.
Както казва народът, „Хубава работа, но …“, а ако все пък се налеят и въпросните 136 милиона в джобовете на чиновниците от „доказалата своята ефективност българска образователна система“, вероятно ще направим още няколко хора или фирми в България милионери, но проблемите ще останат.
