Медийната кампания на няколко привилегировани дарители изкривява реалната картина на солидарността в страната и набраните 34 млн. лв. в подкрепа на борбата с COVID-19
В придобития от Кирил Домусчиев ефир на „Нова телевизия“ например, чието ръководство набързо беше овладяно от кадри на „Канал 3“ (който иначе няма нищо общо с Пеевски), депутатът всекидневно е съобщаван специалната рубрика в новините. Един и същ стриктен типов регистър на благодеянията му поддържат и вестниците „24 часа“, „Труд“, „Монитор“, сайтовете „Блиц“ и „Пик“ и т.н. Стигна се и до разпространено през същите канали социологическо „проучване“, наредило Пеевски и Домусчиев не само сред политиците и министрите, но и при тези с най-висок рейтинг.
Пропагандната кампания проличава още повече на фона на данните за дарителството в България във връзка със ситуацията, породена от коронавируса. В последния си бюлетин неправителствената организация Български дарителски форум (БДФ), която от години подпомага нуждаещи се в различни сфери, съобщава, че сериозната сума от набрани досега близо 34 млн. лв. е подпомогнала битката с COVID-19 в страната. Изрично е уточнено, че в нея не са включени средствата от държавни компании и публични институции, защото според дефиницията на БДФ пренасочването на публичен ресурс не е дарение.
Най-големият дял в тези средства идва от частните фирми – 39%, дарителски кампании (над 40 от началото на април) – 35%, дарени от отделни хора средства – 23%, и от фондации – 3%.
Илюстрация |
Според анализа на БДФ наблюдава се и постепенна промяна в предназначението на даренията – спадат тези за апаратура, материали, защитни средства и консумативи в лечебните заведения и нараства делът на тези за преодоляване на социално-икономически последствия от кризата.
Тъй като информацията за общия размер на даренията е събирана от различни публични източници, най-вероятно в тях влизат и тези на Пеевски, и разгласените 4800 пакета с хранителни продукти за семейства в нужда от братята Домусчиеви и БМФ, както дарените от Кирил Киров – Киро Японеца, бързи тестове за ромските махали.
Идеята на благотворителността предполага безкористност и (в общия случай) не върви да бъде използвана с рекламна цел, още по-малко – за класация, изтъкваща приноса определени лица. Всеки от участвалите в набирането на тези 34 млн. лв. го е направил според възможностите си и 50-те лева от един продавач примерно, без да очаква, че ще го съобщят в новините по телевизията, имат не по-малка стойност като дарителски жест от хилядите на Пеевски.
Изтъкването, обратно, поражда въпроси, а оттам – и проблеми. Някои от тях бяха поставени публично от журналистката Венелина Попова в публикуваното в сайта „За истината“ разследване „Интръст“ ЕАД – скритият дарителски портфейл на Делян Пеевски“. И благородната кампания на депутата доби един по-завършен вид. Посоченият по-горе медиен конгломерат отговори със залп от еднотипни очернящи и клеветнически атаки срещу журналистката, която е бивш дългогодишен кореспондент на БНР от Стара Загора и автор на редица разследвания.
„Синхронът между „бухалките“ и институциите не е от вчера. И не е в полза нито на обществото, нито на тези, които жертват личния си комфорт, за да узнае същото това общество парченце от нечистоплътната истина под повърхността на блатото. Междувременно журналисти биват сваляни от ефир, клеветени, проверявани от данъчните, притискани, глобявани и заплашвани. Целта е всичко да стане кафяво. Без критерии, без еталони, без авторитети“, написа в редакционен коментар сайтът за независима журналистика „Тоест“, една от медиите, за които Венелина Попова работи на свободна практика.
Малко преди това фирмата „Интръст“, собственост на Пеевски, беше представена на широката публика лично от началника на оперативния щаб ген. Мутафчийски – като инициатор заедно със старозагорската „Градус“ на станалата печално известна бартерна сделка с ОАЕ, от която трябваше България да получи 15 тона медицински консумативи, а на практика се оказаха 12 тона фурми.
Цялата бизнес и политическа история на депутата от ДПС е низ от легитимни от гледна точка на фактологията въпроси, на които държавните институции не желаят да отговарят. А когато се опитат – стават за смях. Като отговорите на Комисията за защита на конкуренцията за „Булгартабак“ или на водещия прокурор по делото, а понастоящем главен прокурор – за КТБ .
След въпроса кого вижда в огледалото премиерът Борисов не допуска да бъде питан за обществените поръчки, които си продължиха в същия дух, а неотдавна поиска същото и за държавната ББР. A на ББР именно бяха предоставени 700 млн. лв. за подпомагане на компании в кризата заради коронавируса.
Хронологията на предоставените от правителството и парламента финансови и законови предимства за бизнесите, свързани с Пеевски, може да e вдъхновила и името на дубайската фирма „Надарен господар“ (Gifted Master LTD) в акционерната структура на „Булгартабак“.
Това, че властта оперира в контролирана медийна среда, създадена ѝ от най-рекламираните дарители, не отменя въпросите – те само се трупат. А благотворителната концепция може да се открие в съобщението на притежавания от Домусчиев ФК „Лудогорец“, че ще дари над 111 000 лв. за закупуване на хранителни продукти за крайно нуждаещи се, като „тези средства се очаква да бъдат получени по правителствената програма за подкрепа на бизнеса, позната като мярката 60/40“.
Кампании с дарения във връзка с пандемията повдигат въпроси не само в България. В последните дни множество публикации в големи западни издания и информационни агенции изследват например как групи на организираната престъпност в много страни се възползват от кризата, за да си осигурят изгодни позиции в политиката и икономиката.
В Мексико наркокартелите се надпреварват да помагат на нуждаещите се във времената на пандемия, за да спечелят влияние и власт, се казва в публикация на Deutsche Welle за т. нар. „хранителни пакети на Чапо“ – широко рекламирани кашони с провизии, раздавани от дъщерята на наркобоса Хоакин Гусман, по-известен като Ел Чапо.
„В Мексико няма сериозна хуманитарна криза или липса на стоки от първа необходимост. Картелите се възползват от възможността да укрепят социалната си база“, обяснява Фалко Ернст от хуманитарната организация „Международна кризисна група“. Според разследващия журналист Хосе Ревелес става въпрос за „пропагандна стратегия за демонстриране на присъствие“. По думите му насилието и благодеянията са две страни на една и съща монета, когато става дума за претенции, отправени към държавата или конкуренти.
Повечето примери очаквано са от Италия, където тежкото протичане на епидемията предизвиква и по-тежки социални проблеми. В интервюта за няколко големи медии Никола Гратери, един от известните прокурори в Италия, който живее с денонощна полицейска охрана заради разследванията си на клановете в Южна Калабрия, казва, че с хранителни стоки за обеднели семейства групировките си гарантират гласове за подкрепени от тях политици на следващите избори. Гратери насочва вниманието и към заплахата от навлизането им в изпаднали в криза бизнеси – предлагайки им пари в замяна на акции, като впоследствие могат да използват компаниите за пране на пари.
„Големите жестове и медийното ехо, които постигат, могат да влияят на баланса на репутацията в полза на тези групи, така че държавата да изглежда неефектна и слаба и да насърчи хората да разчитат на тяхното покровителство“, обобщава Диего Гамбета, автор на няколко книги за организираната престъпност, пред Newsweek.
Ако се върнем към България, според Руслан Стефанов, експерт в Центъра за изследване на демокрацията, наличието на привилегировани дарители в публичното пространство, включително с отношението на правителството и щаба, създава предпоставки за възможно най-лошата интерпретация на дарението.
„Извънредно положение или не, моралните кодекси не са ясни. Това плаши най-много, включително вероятността да се злоупотреби“, коментира той пред „Медиапул“.
Проблем в този смисъл според него създава спирането на действието на Закона за обществените поръчки и взимането на т.нар. неприсъствени решения за разходването на публичните ресурси. „ББР например ще дава гаранции на банки и те ще ги дават дори безлихвено на фирми, които ние няма да разберем кои са. Да не забравяме, че става въпрос за оцеляване и помощта на една фирма ще означава, че друга няма да оцелее. Затова трябва да се осигури максимална прозрачност, за да бъдат поне донякъде ограничени съмненията за злоупотреби при настоящата безпрецедентната криза и страданията на толкова много хора, засегнати от икономическите последствия“, посочи анализаторът.
Кризата от коронавируса създава несигурност във всички аспекти от живота на хората. И заедно с това изостря глада за справедливост. Това именно е територията, на която управляващите рискуват най-много и най-тежко да се провалят. И никакви медийните крепости, зад чиито стени се опитват да се скрият, няма да им помогнат.
