зад гюрултията се скрива най-напред неспособността на властта да управлява в криза
(Как и защо стана така, че стотици автомобили можаха да напуснат София въпреки ограниченията? Кой проверява автобуси и влакове при тръгването им? Защо вътрешният министър се оплаква и обяснява проблема, че недобросъвестните граждани и селяни представяли лъжливи декларации за пътуване, след като в неговата именно власт е това да не бъде допуснато? Защо всички се оправдават с нарушителите и се правят на учудени? Не беше ли предвидимо за стратезите в щаба с мерките в стил две напред, едно назад и движението от последните дни?)
Последната мярка с блокадата на столицата показва слабост и надежда чрез разделението под формата на взаимни обвинения на добрите (стоящите си в София) срещу лошите (напускащите София) властта да продължи да си гради образа на можеща, знаеща и загрижена, а всъщност прицелена към идещите догодина избори. И да продължат обиколките на премиера със свитата му по градове и поля и да не го пита никой репортер дали ограничителните мерки не се отнасят и за него. А хората да злорадстват – тези, които заминаха сега, да не ги пускат да се върнат.
Но фактът, че София бе затворена едва след като масово хора заминаха за провинцията, дава основание за предположението, че и ще бъде отворена бързо, за да могат те да се върнат. Или – по-вероятно – пълната блокада ще остане на думи, за по телевизора, а реално ще бъдат пускани на връщане подобно на заминаването.
Така че не е лишено от основание предположението, че последната мярка е в избран момент извън вече привичната подробност, че ни се поднася посред нощ –
за психологическо въздействие: да бъде харесана властта едновременно
и от недобросъвестни заминаващи, като си е затваряла очите пред фалшивите им декларации; и от спазващите строгите мерки, подавайки им сега на кого да си изкарат ядовете и страховете.
И едните, и другите са избиратели. Коронавирусът като шанс да бъдат владени едновременно.