Тихомир Безлов е старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията. „Дневник“ му изпрати въпроси за това какво ще е отражението на извънредното положение върху престъпността. Според него в икономическите последствия от ситуацията с коронавируса има един допълнителен процес, който си заслужава наблюдение – завръщането на българите от Западна Европа.
Главният прокурор Иван Гешев прогнозира преди време увеличаване на битовата престъпност по време на извънредно положение. Какви са вашите данни?
– В първите дни на карантината с група мои колеги мислехме, че ще може да очакваме ръст на криминалните инциденти, за каквито се говореше в Западна Европа, и като че ли се появиха такива симптоми – няколко грабежа в големи градове и пребиването на журналиста Слави Ангелов.
Но след това и до този момент, изглежда, се наблюдава по-скоро значим спад на общия брой престъпления, поне според предварителни данните от полицията. Може да се говори за около 20-25% понижение спрямо същия период от 2019 г. Впрочем за подобен спад през първите две-три седмици има данни от Лос Анджелис до Южна Италия.
На какво се дължи този спад?
– Мисля, че в България това е логично, като се има предвид много променилата се среда, свързана с карантината. Тя наистина създава сериозни трудности през криминалния контингент. По стечение на обстоятелствата в началото на февруари Центърът за изследване на демокрацията започна голямо виктимизационно представително изследване, което събира данни от населението за извършени престъпления за определен времеви период.
В криминологията тези изследвания са важни, защото са независим от полицейските регистрации на престъпления. Смята се, че така се получават данни за латентната престъпност, т.е. престъпления, които хората по някаква причина не са съобщили в полицията, и такива престъпления, които полицията по някаква причина не е регистрирала (ние ги наричаме „полицейски филтри“). Резултатите ни ще могат да бъдат сравнени с данните на полицията, както сме го правили многократно от 2000 г. насам. Понеже ситуацията рязко се промени с началото на извънредната ситуацията заради коронавирус пандемията, изследването бе спряно временно, за да продължим след две-три седмици и оценим дали има промяна в криминогенната ситуация. Когато новите резултатите са готови, ще ги представим.
Все пак може ли да се очаква ръст и в каква насока?
– Очакванията са, че престъпността ще расте естествено при социална и икономическа криза, която неизбежно предстои. Всеки, който има някакви наблюдения сред рискови и криминално проявени лица, вижда как тези хора, които допреди един-два месеца имаха някаква работа, първи я губят.
Те нямат спестявания, нямат резерви и в рамките на 2-3 седмици вероятно ще бъдат силно изкушени да търсят криминални източници на доход. Проблемът е, че карантинните мерки силно ги затрудняват. Полицията е на улицата, хората са в домовете си – не ходят на работа, не пътуват в края на седмиците и извършването например на взломните кражби е доста по-сложно. Като цяло средният българин е ограничил силно движението си вечерно време по улиците, не ходи по заведения, на гости, опитва се да пазарува през светлата част на деня и е естествено грабежите да се осъществяват по-трудно. Кражбите от магазините също са ограничени, защото вътре в магазините има по-малко клиенти заради мерките за социалната дистанция.
В същия момент очакванията са, че икономическата ситуацията ще започне бързо да се влошава. Всички виждаме, че световната и европейската икономика търпят безпрецедентни щети до момента. В България ефектът на кризата вече се усеща и е ясно, че ситуацията няма да се подобри скоро. Същевременно никой не може да прогнозира как ще изглежда предстоящата криза, колко дълга ще е. Досега всички кризи бяха, да ги наречем, традиционни, икономически кризи, за които имаше достатъчно знание за това как се развиват и инструменти, чрез които да се въздейства. Сега всички само предполагат. В зависимост от това колко дълбока и продължителна ще е кризата може да се очакват и различни сценарии с престъпността.
Може ли сегашната ситуация да се сравни с някоя предишна, за да се направят предвиждания?
– Ако условно гледаме данните, в България имахме три различни периоди на влошена криминогенна обстановка. Първият бе при последната световна икономическа криза през 2009-2010 г. Тогава престъпността в България (според криминалната статистика на МВР) нарасна през първата година с 8.7% и с 5.7% на следващата година. Вторият период е кризата от 1996-1997 г., при която престъпленията се увеличиха с 23-24%. Най-тежкият период, обаче е в „началото на прехода“ 1990 – 1992 г. Тогава, през 1990 г., ръстът бе 15%, през 1991 г. – 157%, а през 1992 г. – 27%.
В зависимост колко сериозно се влоши икономическата ситуация в страната и най-вече колко дълго продължи са възможни различни сценарии.
Какви може да са те?
– Освен традиционните фактори, които сме наблюдавали през годините, като ръст на безработицата и спад на доходите сега имаме един допълнителен процес, който си заслужава да наблюдаваме – завръщането на българите от Западна Европа.
Една от причините за устойчивия спад на престъпността бе, че голям процент професионални престъпници емигрираха към различни страни в Европейския съюз. Сега в някои страни като Италия, Испания поради риск от епидемията в затворите част от лицата, които имат да излежават малки периоди от присъдите си, се освобождават. Вероятно голям процент от тези хора са се върнали и ще се връщат в страната. Подобна е ситуацията и с различни групи нискоквалифицирани работници, които загубиха бързо работните си места в Западна Европа и се връщат по родните си места.
Тези хора обикновено също нямат значими спестявания. Някои квартали вероятно ще се превърнат в нещо като „тенджери под налягане“ и може само да спекулираме в каква посока ще избие налягането в грабежи, в насилие вътре в кварталите, нападения на другите етнически групи, в сблъсъци с органите на реда и прочие. Нека обърнем внимание и на една нова специфика, че коронавирусът направи нормално хората да се движат с маски.
Според доклад на Европол, публикуван в края на миналата седмица (27 март), предприетите от държавите мерки за борба с коронавируса ще имат отражение и върху някои сектори на организираната престъпност. Какво ще е отражението върху организираната престъпност в България?
– Да, Европол предупреди за престъпления, свързани с различни измами в интернет, както и за измами с дефицитни продукти като маски, ръкавици, чудодейни лекарства. При нас също имаше съобщения за телефонни измами, които използват коронавирус темата. Доколкото разбирам обаче, това са били единични случаи. Причината е, че ситуацията с телефонните измами рязко се промени през 2019 г. Телефонните измами се извършваха предимно спрямо възрастни хора на фиксирани телефони от 3-4 криминални мрежи, които се адаптираха много успешно през годините. Фиксирани телефони бяха наследство на „Виваком“ от БТК. В момента, в който „Виваком“ изгради мониторингов център и софтуер, който да открива и блокира телефонните номера – източник на измамните позвънявания, броят на измамите драстично взе да спада. През последните три месеца на 2019 и първите месеци на 2020 г. опитите за телефонни измами са единични случаи. Така че според мен трудно може при сегашната ситуация да се очаква сериозен пробив с темата коронавирус с помощта на телефони.
Какво ще се случи оттук нататък с организираната престъпност е въпрос, около който може само да гадаем. Обикновено при такива кризи организираната престъпност успешно намира своите ниши. Ако се върнем към горните три периода – през първия период (1990 -1992 г.) бе времето, в което възникнаха силовите групировки, рекетът, силовото застраховане. А последната криза от 2009 – 2010 г. бе периодът, в който имаше експлозия на цигарената контрабанда, разцвет на криминалния пазар на горива и организираните ДДС измами.
В този план винаги съществува възможността криминалните мрежи с опит в разпространението на незаконни цигари или „организираните ДДС“ измами отново да пробват „да се завърнат“. Знаем, че МВР е отделило максимални ресурси, за да се осъществят карантините мерки. За момента обаче, две седмици след началото на извънредното положение, няма симптоми за промяна на ситуацията. Например при тютюневи продукти би трябвало да се усетило, но за радост няма никакви индикации за промяна.
Под каква форма и дали може да се очаква увеличение на престъпленията от омраза?
– Влошаването на икономическа ситуация, завръщането на работещите и пребиващи в Западна Европа в кварталите в големите градове, които доскоро бяха празни, повишава социалното напрежение. Виждаме в Южна Италия разбиване на магазини и сблъсъци между полиция и тълпата. Може да се очаква, че темата за недисциплинираните малцинства, които имат лоша хигиена, ще доведе относително лесно до проблема за виновния. Съответно да се стигне до физическо насилие.
Как извънредното положение ще се отрази на корупцията по високите етажи на властта?
– За корупцията по високите етажи си мисля, че има две големи риска. Първият е определени политически клиентели да се опитат да помогнат на своите бизнес приятели да прекарат кризата максимално безболезнено за сметка на конкурентните. Втория риск обаче, за да не бъдат обвинени в злоупотреби, е администрацията на високи позиции да избягва каквито е да е действия и така да блокират жизненоважни ресурси.
Източник:dnevnik.bg
