Купуването на гласове е достигнало такива размери, че принуждава участниците в избори да действат според класическа Теория на игрите. Налице е класическата дилема на затворника. Тъй като не знаеш дали другите купуват, всяка партия гледа да купи, защото ако не купи, губи играта. Понеже има достатъчно основания да смята, че другите купуват, никоя голяма партия не може да си позволи да не купи гласове, ако иска да не загуби играта.
Схеми, фантоми, измами, купуване на гласове. Защо мислите, че ние сме направили откритието, че Земята е кръгла? Изборните измами, шантажите, компроматите и подкупите са стари, колкото стара е и идеята за изборност на влиятелните постове. Че даже и на църковните такива. Само прочетете историята на Борджиите… Или на папа Пий…
Отново и отново ще гледаме поредното „топ“, „мега“, „ексклузивно“, „единствено“, „неповторимо“ и т.н. разследване за купуването на гласове. Еми, то вече става смешно. Беше находка преди 10 години, когато с VHS камера, сложена в раница и грубовато прикрита, снимахме корпоративното купуване на гласове в мините на Ковачки в Перник (когато никой не говореше за купуване на гласове!). И дотогава никой не беше хващал реална схема на платен вот. Когато проф. Михаил Константинов хвана мъртвите души в избирателните списъци, обяснихме т.нар. индийска нишка, която стана модерна в етническите райони, след премахването на цветните бюлетини. Или шаблоните за гласуване (листа 1:1 с размера на бюлетината с отвор на точното място, за да се гласува за точния човек или партия).
Ама днес, толкова години след наистина новаторските разкрития, да твърдите, че купуването на гласове е феномен и то български!!!! И откритие след 25 години… Хайде стига.
Първо, купуването на гласове е бизнес. В условията на пазарна икономика това е бизнес, спадащ към сивия сектор. Просто правила. Всяка покупко-продажба има отношение към икономическия живот на страната. А именно – този бизнес през последните години, за разлика от производството, да речем, претърпя много бърз растеж.
Ромските общности са голям резервоар на „евтини гласове“, като там освен организаторите – десетници и стотници, участват и ромските фамилии, които продават на блок гласовете си. Те обаче далеч не са единствените.Още повече ромите в Благоевград отдавна вече са „разпределени“ между определени личности , които се радват на лоялността на ромите към тях. И въпреки това, от време на време някой и друг я кандидат съветник, я кандидат кмет, се опитват да подлеят вода на „утвърдените“ като предложат по-висока цена. От къде намират ресурса да увеличат цената на глас е друга тема, но всеки действащ политик , дори на местно ниво е заделил „резерв“ за изборите.
Колкото и да смятаме (и да ни лъжат – бел.авт.), че икономиката ни е напреднала, в много райони се забелязва и връщане към корените на стокообменното стопанство – наблюдава се воденето на групи избиратели първо до изборните секции, а после по списък в местните магазини, където пазаруват в рамките на точно определена сума.
А кебапчетата и кюфтетата – те отдавна са една емблема на българските избори, без която не минава дори и интелигентния евровот.
Та, да се върна на основната идея – ето така стоят нещата. Убедена съм, че изпускам някоя и друга схемичка за пазаруване на избиратели, но изобретателността на българина е безгранична, а с нея и начините да бъдат манипулирани поредните избори.
През местните олигарси пък минава контролираният вот – техните служители гласуват по подразбиране, за когото каже работодателят им…..евентуално! Честно казано, познавайки българското съзнание, се чудя кой служител е толкова предан на работодателя си , за да го послуша за това за кого да гласува, няма да върне естествено никой „еднократната премия“ и инструкцията за попълване на бюлетината, но избора тук е неконтролируем.
Показателно е, че само там където има чужди инвеститори, които са големи работодатели, този феномен не се наблюдава или поне не е толкова явно.
Кметовете са също сред най-важните играчи и почти винаги участват под една или друга форма в контролирания вот, а дори и в търговията, естествено не самите те раздават финансовият стимул, но имат верни „кучета“, които се грижат за „връзките с обществеността“ в ресор Избори. Те често са и най-големият работодател в по-малките градове, защото държат общинските фирми – сметоизвозване, ВиК, горско и т.н, както и съответни подизпълнители към тези фирми или концесионери. На всеки избор те гледат как да капитализират този ресурс. Включително и на тези избори ще има куп кметове и кандидат кметове, бих ги нарекла местни феодали, които не чакат последните седмици на кампанията, и дори не следят социологическите проучвания, за да се подсигурят с гарантиран вот. Някои пък започнаха да преговарят с партиите, за да решат на кого да дадат „подкрепата“ си с контролираните от тях гласове.Иначе казано, започна голямото търгуване.
Общинските съветници също често участват в купуването, като в по-големите градове те допълват останалите схеми. Има случаи, в които един общински съветник може да държи до 3000 гласа – роми, бедни хора, застъпници. Той ги използва, за да бъде избран, а когато дойдат национални избори, ги търгува – ето защо не се учудвайте защо в големите областни градове често има съветници, които са минали през няколко партии. В Благоевград пък доста са тези за които съветническото място е на всяка цена, те няма какво да правят , ако не са общински съветници и именно за това развързаха кесиите месец преди изборите. Естествено именно тези се борят да се подсигурят и с евентуален бъдещ кмет, подкрепата е безусловна, само и само да останат във властта. Един кмет преди време ми каза,че в един момент длъжността общински съветник ще се превърне в най- жадуваната професия….. мисля, че този момент настъпи.Борбата е безмилостно жестока, бе казал поетът, и тя наистина е такава. Чудя се обаче, колко ли е спечелил за 4 години един общински съветник, та да може да си позволи да „пазарува“ на воля сега, заплатата не е много висока, но явно са ни пестеливи управниците.
Друго е обаче шокиращото в целият този процес, това че за местните кандидат съветници купуването на гласове вече е толкова нормален процес, че те не се притесняват да водят списъци на собствените си компютри,в собствените си офиси – на кого, кога и колко пари са дали и съответно срещу какъв пакет гласове, други стигат и по-далеч – направо подписват договори с определени лица за осигуряване на пакет от гласоподаватели, поне това се говори под сурдинка, а дали така няма кой да ни каже, поне на нас. И не, не мислете, че списъците и договорите са маскирани с фалшив предмет на договора, нещата са конкретни, точни и ясни, там си пише ясно колко пари и за каква услуга са дадени, отново уточняват клюките. До глупост или до чувство за безнаказаност е не знам, а може би е от сигурността която им дава подкрепата която имат , срещу тяхната подкрепа естествено.
В Благоевград вече си има ценоразпис, който е достъпен за всички, които искат да продадат гласа си, запознати с процеса твърдят, че той е следният – 20 лв. за общински съветник, 50лв. за кмет и още 100 лв. при евентуален балотаж, но кой на кой ще ги даде и кога е въпрос на желание. Желание на онези, които са „натоварени“ с пазаруването, които със сигурност ще приберат част от даденият им „бюджет“ за себе си, защото все пак това си е работа и то рискована и съответно скъпо платена, хубавото е че всеки сам си определя цената.
Някъде в схемата може да се окажат и регулаторните органи – полиция, данъчни, инспекторати и т.н. Те се назначават на местно ниво от много често по политическа линия. Това ограничава възможностите да се използва един по-широк властови ресурс, за да се притисне например собственик на фирма, която участва в контролиран вот на служителите си. Изведнъж се оказва, че местната инспекция по труда се управлява от политически свързан служител.
Всички тези играчи си взаимодействат помежду си в процеса по купуване на гласове на местно ниво.
Иначе самото купуване на местно ниво най-често се организира от местния депутат и не става дума за координация на национално ниво. Изключение може би има при ДПС, където мащабите предполагат голяма координация. В същото време обаче се наблюдават депутати, които разработват за партията си цели нови региони от избиратели, където тя преди не е имала влияние и така улесняват овладяването на нов властови ресурс (т.е. позиции) в областни регулаторни органи.
Нова схема, която видяхме през миналите няколко избори, беше участието на охранителни фирми, които трябваше да наложат договорките, тъй като пазарът е черен и понякога трябва да бъде налаган силово. В тази схема влизат и отделни личности, които ползват същите силови методи, но те са самостоятелни бойни единици, които изпълняват поверените задачи от определени кандидати.
Мисля си, обаче те ли са по-черни или онези малките, обикновени хора участващи в покупко-продажбата , тези които продават гласовете си. Те са най-виновните, защото не продават просто гласа си, продават своето, моето и вашето бъдеще, продават го евтино, продават го за една вечер пълна маса и четири години празни маси за всички останали и за тях самите. Така моята и вашата България, моят и вашият град станаха предмет на една покупко-продажба с евтина цена, която след това всички ще плащаме с лихвите.