Сдружението търси отговори на въпросите дали Гешев е уронил престижа на съдебната власт и дали е извършено престъпление с пускането на записите от СРС с президента
Съюзът на съдиите в България изпрати писмо до Висшият съдебен съвет (ВСС) , в което настоява ВСС да обсъди поведението на главния прокурор Иван Гешев и да прецени дали е уронен престижът на съдебната власт „чpeз cъздaвaнe нa впeчaтлeниe зa пpeвpъщaнe нa пpoĸypaтypaтa в пoлитичecĸи влacтoви цeнтъp“ в контекста на атаката му спрямо президента Радев.
От сдружението на съдиите искат въпросът мoжe ли глaвният пpoĸypop дa cи пoзвoлявa дeйcтвия, „нeoбвъpзaни c пpaвoтo и въpxoвeнcтвoтo нa зaĸoнa“, да бъде включен в дневния ред на следващото заседание на пленума на ВСС, който обикновено заседава в четвъртък.
Освен ерозирането на принципа на разделение на властите и на независимостта на съда са създадени предпоставки за „основателно съмнение, че е извършено престъпление от прокурор“ чрез нерегламентирано разпространение на аудиозаписи, събрани чрез използване на специални разузнавателни средства (СРС), което не обслужва нуждите на наказателен процес, и то записи на разговори на президента на републиката, се казва в писмото на ССБ до кадровия орган.
Поводът са разпространените миналата седмица от прокуратурата записи на телефонни разговори, подслушани със СРС, на командира на ВВС ген. Цанко Стойков и президента Радев. Веднага след това юристи припомниха, че законът не позволява информация от СРС да се огласява извън целите на наказателното производство и че в случая може да се говори за нарушение на закона от страна на прокуратурата.
Ето и пълния текст на писмото на ССБ.
Уважаеми госпожи и господа членове на Висшия съдебен съвет,
Изчакахме заседанието на Пленума на Висшия съдебен съвет на 30.01.2020 г., защото се надявахме да проведете отговорна дискусия относно събитията от последната седмица, които имат пряко въздействие върху доверието в съдебната власт – широко разпространените в публичното пространство съобщения на прокуратурата и медийните изявления на главния прокурор. Такава дискусия не се състоя, въпреки че част от събитията показаха институционален конфликт между ръководството на прокуратурата и Президентството – въпрос, който в най-висока степен засяга функционирането на правовата държава.
Според Конституцията на Република България съдебната власт е независима. За да внушава съдебната власт така необходимото за осъществяване на правосъдието доверие у обществото, тя ежедневно трябва да доказва, че действително е способна чрез системата на ръководните си органи да се управлява прозрачно, предсказуемо и в обществен интерес. Това изисква Висшият съдебен съвет да реагира незабавно и ефикасно при всяко наложило се в публичното пространство съмнение за уязвяване на независимостта на съдебната власт от другите власти или за узурпиране от страна на органи на съдебната власт на позиция, несъответна на конституционния модел на правовата държава и разделението на властите.
Ако независимата съдебна власт, която не е демократично избрана (чрез избори с участието на суверена), се провали в доказване на капацитетния си ресурс да предотвратява всяка опасност да се превърне в авторитарна и репресивна, биха се създали предпоставки за дискредитиране на целия конституционен модел, разделението на властите, свободата на гражданите и гражданския мир. Предприемането на действия от страна на Висшия съдебен съвет, които да покажат фина чувствителност към предизвикателствата и опасностите при управлението на съдебна власт, която включва не само съда, но и прокуратурата с присъщите й функции за разследване и репресия, още повече се налага в ситуация, в която държавата повече от 10 години (след решението на ЕСПЧ по делото „Колеви срещу България“ от 5.11.2009 г.) не създава убедителен механизъм, който да гарантира възможността да бъде проведено ефективно наказателно преследване срещу главния прокурор при наличие на законен повод и достатъчно данни за извършване на престъпление.
Затова, госпожи и господа членове на Висшия съдебен съвет, Ви призоваваме в следващото заседание на Пленума да предприемете необходимите действия за включване в дневния ред и за разглеждане на въпроса – уронен ли е престижът на съдебната власт чрез създаване на впечатление за превръщането на прокуратурата в политически властови център, който не зависи от демократични процедури за търсене и реализиране на отговорност, както и на въпроса – може ли главният прокурор да си позволи поведение, необвързано с върховенството на правото и функционирането на правовата държава, включително чрез ерозирането на
принципа на разделение на властите, на независимостта на съда и създаване на предпоставки за основателно съмнение, че е извършено престъпление от прокурор (нерегламентирано разпространение на аудиозаписи, събрани чрез използване на специални разузнавателни средства, което не обслужва нуждите на наказателен процес, и то записи на разговори на Президента на Републиката).
Тревожната ситуация изисква да обсъдите и споделите с българските граждани разбирането си за приличното (съответно на етичните професионални правила) и законно поведение на главния прокурор в отношенията му с другите държавни институции – правителството (в частност с министър-председателя), президента.
Едва в разгръщането на тази дискусия, която ще създаде така необходимите стандарти за управление на съдебната власт, ще можете убедително да извършите проверка налице ли са достатъчно данни за откриване на процедура по реда на чл. 173 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) за обсъждане на въпроса дали е извършено тежко дисциплинарно нарушение от главния прокурор по чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията на Република България, съответно да упражните правомощието си по чл. 175, ал. 5 ЗСВ.
Госпожи и господа членове на Пленума на Висшия съдебен съвет,
Обсъждането на посочените въпроси, които продължават да бъдат коментирани в публичното пространство от обществени анализатори, политически представители и медии, е наложително и за разсейване на разпространените съмнения, че атрофирането на конституционния модел на съдебната власт се е задълбочил до степен, че компетентните органи на управлението й не са в състояние да обсъждат функциите и фактическото им изпълнение от главния прокурор поради страх и зависимост. Подобни съмнения следва категорично да бъдат разсеяни, защото в противен случай се застрашава доверието в независимостта на правораздаването изобщо.
С уважение,
Управителен съвет на
Съюза на съдиите в България
гр. София
3 февруари 2020 г.
