Трудно можем да се сетим за български избори, които не са ни поднесли изненади. Понякога дори не една. Предстоящите предсрочни парламентарни избори с нищо няма да се различават в това отношение. Като се замислим по-обстойно, можем да намерим множество хипотези, които на 5 октомври вечерта може да ни накарат да се плеснем по челото, пише в обширен анализ Димитър Ганев, политолог от Института за социални ценности „Иван Хаджийски“ във в. „Преса“.
И ако политолози, социолози и наблюдатели на политическия процес дават днес прогнози с абсолютна убеденост в правотата си, нека се замислят за един железен закон на българския политически живот – че в България единственото сигурно нещо е, че няма нищо сигурно. Нещо повече – очак ва се тепърва предизборната кампания да се разгръща, благодарение на което можем да станем свидетели на интересни изненади.
На тези избори много малко неща изглеждат истински сигурни. Всъщност, за да останем максимално коректни към читателя, можем да кажем, че сигурното от днешна гледна точка изглежда е единствено подредбата на първите три партии. Невъзможно e в рамките на следващите няколко седмици някой да застраши първото място на ГЕРБ. Разликата между ГЕРБ и БСП изглежда непреодолима. Да очакваме БСП да се срине дотолкова, че да остане след ДПС, също минава извън границата на реалността.
Като вземем предвид очакваните между 600 и 700 хиляди гласа за БСП, ДПС трудно би могло да се пребори. Половин милион гласа за ДПС биха били много добър резултат за партията на Лютви Местан. Възможност за скок много над тази цифра вече би било изненада.
Със сигурното дотук.
Първата изненада може да дойде от най-трудното за прогнозиране – избирателната активност. Ако днес си правим твърдо сметките на базата, че на 5 октомври до урните може да отидат около 3,5 милиона гласоподаватели, това може да ни изиграе лоша шега. Една ниска избирателна активност (малко над 3 милиона) или висока (около 4 милиона) би преобърнала категорично много от предвижданията.
Именно от изненадващо висока избирателна активност можем да очакваме вълна за ГЕРБ. Нещо, което днес не изглежда толкова вероятно. По-скоро говорим за присъствие в 43-тото народно събрание – около 100 и малко над 100 депутати на ГЕРБ (дотук най-много депутати за ГЕРБ прогнозира „Алфа Рисърч“ – между 105 и 110 – б.р.). Висока избирателна активност обаче ще работи именно в полза на партията на Борисов, доближавайки я до заветната цел – над 121 народни представители. Подобна изненадваща вълна няма да се случи за първи път. По време на предизборната кампания за парламентарните избори през 2009 г. след изказването на Ахмед Доган в село Кочан. („Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата“, беше казал Доган на предизборна среща в селото на 18 юни 2009 г.) ГЕРБ смени фокуса си и успя да обърне кампанията изцяло в своя полза. Това доведе до такава вълна за партията на Борисов, че тя успя да състави самостоятелно управление.
Втора възможна изненада е обратното – много ниска избирателна активност която да се отрази отново на ГЕРБ. Но този път с обратен знак – неочаквано слаба мобилизация и засечка в т.нар. изборна машина ГЕРБ. Сценарий, в който Борисов не успява да набере много повече от 1 милион избиратели, БСП и ДПС сравнително сигурно изкарват твърдите си ядра и дори сборът на техните избиратели минава тези на ГЕРБ. Нещо повече – влизат и още няколко малки формации в Народното събрание и така намалява относителната тежест на ГЕРБ в парламента, като те стигат максимум до 90 народни представители. При такъв вариант съставянето на стабилно правителство става изключително проблематично, а на Борисов му се сбъдват най-тежките кошмари – трябва да управлява с повече от един партньор. Дори може да се наложи и с повече от двама.
Големи изненади могат да ни поднесат партиите от втория ешелон – „България без цензура“, Реформаторският блок, Патриотичният фронт, АБВ и „Атака“. На пръв поглед и петте партии са сравнително близки като електорални стойности. Кампанията им ще бъде решаваща за подредбата им – кой ще премине бариерата и кой не.
Според най-често срещаната социологическа прогноза следващият парламент се очертава от пет партии. Това има огромно значение за съставянето на правителство. При този вариант ГЕРБ и РБ, който е сред петте политически сили с шанс да прескочат бариерата, биха могли да сформират десноцентристко мнозинство. Така е, защото гласовете на останалите под летвата отиват при по-големите формации, съответно броят на депутатите от ГЕРБ нараства. Картината обаче коренно се променя, ако партиите са седем или осем. Тогава възможността за мнозинство ГЕРБ-РБ силно намалява. Сериозна изненада би било всички по-малки партии и коалиции да останат под 4-процентната бариера и да останем в трипартиен парламент в който мнозинството ще се решава от това дали ГЕРБ ще има повече или по-малко от сбора на БСП и ДПС. Засега реформаторите и партията на Николай Бареков изглеждат сигурни участници в следващия парламент.
„България без цензура“ като че ли успя да преодолее кризата около напускането на Ангел Славчев (участник в протестите, бивш зам.-председател на ББЦ и шеф на Сдружение „Граждански контрол“ – б.р.) и раздялата с ВМРО и влезе в кампанията със сравнително добри позиции. Ако съдим по опита от изборите за Европейски парламент, именно в кампанията партията на Николай Бареков успя да набере скорост и да вземе двуцифрен процент на вота.
Въпреки трудностите пред Реформаторския блок, въпреки проблема им в дефинирането на отношенията с ГЕРБ и вътрешните конфликти сините изглеждат също сигурни участници в следващото Народно събрание. Предизвикателствата пред тях обаче ще предстоят след 5 октомври – да засилят интеграционните процеси в блока и да гарантират хомогенността на парламентарната си група. Патриотичният фронт и АБВ запазват реални шансове за присъствие в 43-тото НС. Идеологически близките НФСБ и ВМРО, но за сметка на това с различни профили на избирателите, са пример за добро сцепление. Добрите резултати при самостоятелни явявания на избори, които сме наблюдавали за двете формации, дават всички основания да ги смятаме за сериозен претендент за парламентарно представителство.
За партията на Георги Първанов тази изборна битка е въпрос на живот и смърт. Незадоволителният им резултат на изборите за Европейски парламент не им даде нужния тласък.
Смяната на върха в БСП пък ги лиши от основен ресурс – използването ползването на Станишев като боксова круша и опитите за цепене на столетницата по тази линия. Комбинацията между социалност и умерен патриотизъм им дава шансове за увеличаване на електоралната подкрепа, но за тях от решаващо значение ще е кампанията.
За „Атака“, след като се представи неуспешно на евроизборите, сериозната конкуренция на патриотичното поле в лицето на НФСБ и ВМРО, слабата кампания, липсата на нова политическа линия и залагането само на русофилска реторика поставят Волен Сидеров в най-трудната изборна ситуация от създаването на партията му.
Най-голяма изненада би било едно силно представяне на партиите от третия ешелон – „Движение 21“, коалицията „Десните“ и Зелените. Едно убедително представяне, което да ги доближи и дори на някои от тях да позволи да преминат 4-процентната бариера, би било истинска изненада. Това дори може да се превърне във фокус на изборната нощ.
Много от изброените възможни изненади може би днес ни се струват прекалено невероятни, дори невъзможни. Но да твърдим, че не сме ставали свидетели и на по-големи обрати, би било несериозно. Не трябва да се изключват ни най-малко и още изненади, дори по-невероятни от изброените. И тъй като в България нищо не може сериозно да ни учуди, можем да започваме със залозите откъде точно ще излезе голямата изненада на предстоящите предсрочни парламентарни избори.
