Кой всъщност решава какво прави Националната служба за охрана (НСО), кого пази, на каква цена и по чия преценка. Тези въпроси възникнаха отново след като се разбра, че ДПС предоставя автомобилите, с които се охраняват депутатът Делян Пеевски и почетният председател на партията Ахмед Доган.
Оказа се, че такава практика има и тя не е от вчера, а се прилага от много години, потвърдиха пред „Дневник“ бивши шефове на службата. Автомобилите се предоставят с официален документ – с протокол за предоставяне за ползване на конкретен автомобил за охраната на конкретно лице. Това се извършва по официален ред и не е „скрито под масата“, твърдят бивши шефове на НСО. Задължително условие за предоставяне на автомобили е конкретното лице, което ще се възползва от тях, да има право на държавна охрана.
В края на декември м.г. председателят на ДПС Мустафа Карадайъ каза в предаването „Годината“ в ефира на Дарик радио, че партията предоставя колите за охрана на Пеевски и Доган, а НСО плаща само заплатите на ангажираните служители. А практиката била прилагана от много години. Изявлението, очаквано, предизвика както възмущение, така и въпроси – няма ли риск от зависимости, по какъв начин става това предоставяне, има ли изобщо основания за ползване на държавна охрана в някои от случаите и какво се случва в службата под гриф „строго секретно“.
„Не само ДПС, но и много други партии са предоставяли коли и техника на Националната служба за охрана, когато са охранявани политици. Единият от примерите е Цветан Цветанов, докато е бил зам.-председател на ГЕРБ. Партиите са предоставяли и оръжие на бодигардовете, плащали са и допълнително възнаграждение към заплатите им. Това се прави от над 20 години и така се оправдават разходи по време на избори“, разкри бившият полковник от НСО Николай Марков в предаването „Тук и сега със Светла Петрова“.
От Националната служба за охрана последва незабавен отговор, в който се твърди, че службата няма информация за такава практика и призовава Марков, ако има доказателства за думите си, да ги предостави незабавно на компетентен орган, за да бъдат разследвани съгласно буквата на закона.
„При наличие на доказателства за неправомерни действия Началникът на НСО ще предприеме незабавни и безкомпромисни действия“, подчертават от службата.
Въпросите кой какво предоставя на НСО се налагат още повече след като и премиерът Бойко Борисов също обяви, че няма против практиката, за която говори Карадайъ и дори звучеше като да я приветства – защо не партия, която получава субсидии и може да си го позволи, да предоставя автомобили. А президентът Румен Радев обяви, че Пеевски и Доган изобщо не трябва да ползват държавна охрана.
Охраната на Доган и Пеевски от НСО са във фокуса на общественото внимание, тъй като почетният председател на ДПС не заема никаква държавна длъжност, за която се полага държавна охрана. Депутатът Пеевски не само че почти не посещава работното си място като народен представител, но наред с държавната ползва и частна охрана. От тази гледна точка звучи притеснително частни и държавни охранители да работят заедно на терен и частните гардове да имат пряко наблюдение върху методите на действие и мерките за сигурност на държавната служба.
Проблемите на НСО не са експертни, а политически. Тази служба е безконтролна и затова премиерът и президентът си прехвърлят топката за проблемите там, коментира от своя страна в края на миналата година бившият министър на отбраната Бойко Ноев. По думите му НСО не подлежи на реформа и трябва да бъде премахната като държавна структура.
Кого пази НСО и защо – класифицирана информация от националната сигурност
„Националната служба за охрана е деполитизирана национална служба за сигурност. Това е една от причините да не си позволяваме да коментираме изказвания или мнения на лица, в качеството им на представители на политически партии“. Това отговориха официално от НСО на запитване на „Дневник“ по Закона за достъп до обществена информация.
В дълъг отговор от службата нито потвърждават, нито отричат – както дали пазят Доган и Пеевски, така и дали партията им предоставя автомобили с обяснението, че информацията е класифицирана, а разкриването й „би могло да активира евентуални недоброжелателни действия спрямо някои лица, посочени като охранявани или евентуално охранявани по закона за НСО“.
Без отговор службата оставя и въпроса дали други партии са предоставяли автомобили или техника за охраната на свои представители. На запитване на „Дневник“ от БСП отговориха, че не са предоставяли коли и техника, а от ГЕРБ казаха, че трябва да проверят, но според депутати партията нямала такава практика.
По сега действащия закон, променен последно през лятото на 2015 г., държавна охрана трябва да ползват държавният глава, премиерът, председателят на Народното събрание, както и други висши ръководни длъжности в държавата. При нужда НСО пази и семействата им, народни представители и „други лица, свързани с националната сигурност, посегателството спрямо които би подронило, отслабило или създало затруднения на властта в Републиката“.
На това основание се охранява Ахмед Доган, се разбира от думите на Мустафа Карадайъ. По закон, охраната се предоставя при „конкретна застрашеност“ с решение на комисия, в която влизат шефът на НСО, главният секретар на МВР и председателят на ДАНС.
В момента службата бди над около 50 души
Сред пазените от НСО, има и такива, които не попадат в т.нар. кръг на охраняемите лица, описани по закон. За тях обаче има конкретно решение на въпросната комисия. За да ползва държавна охрана такъв човек, трябва да има заплаха за сигурността и фактическо основание. Имената и основанията, на които се охраняват те след решение на комисията, са с гриф за класифицирана информация и не могат да бъдат разгласявани, посочват от службата.
Има ли опасност обаче кръгът от лицата, на които по закон се полага охрана, да бъде разширяван изкуствено със секретни решения на комисията? Според бившия шеф генерал-лейтенант Румен Миланов (начело на службата от 2005 до 2007 г.) това няма как да се случи.
„Как ще стане това? Утре влиза Сметната палата и прави одит и може да провери защо се охранява конкретно лице и дали има основание за това. Да се заобикалят основанията е огромен риск и е малко вероятно. Сметната палата винаги прави одит за финансите“, коментира Миланов пред „Дневник“.
Справка показа, че Сметната палата правя всяка година финансов одит на НСО. Последният по-сериозен одит за съответствие, в който влизат и проверки на обществени поръчки например, е бил извършен през 2012 г. и е бил за предходната 2011 г. На практика, откакто действа новия закон за НСО Сметната палата не е правила одит за съответствие.
Според друг бивш ръководител на НСО – ген. Димитър Владимиров (начело от 1992 – 2004 г.), законът, по който работи службата, е политически и е променен, за да обслужва политически интереси. А чии точно – било видимо от случващото се там.
„По принцип не може един човек като Доган да се охранява 10 години от НСО. Политизираха закона и вкараха абзац за това, че подлежи на охрана, ако е от значение за националната сигурност. По този начин се дава възможност да се охраняват хора, за които няма основание да бъдат пазени. Никъде по света няма случай човек, който не е държавен служител, да бъде охраняван. Просто няма начин“, коментира Владимиров пред „Дневник“.
„Пеевски не ходи на работа, а го охранява държавна институция и това става с моите, с вашите пари и с тези на данъкоплатците. Това е скъпоструваща услуга и не може политиците да си играят със службата“, подчерта Владимиров.
Според него Пеевски по закон не трябва да бъде охраняван от НСО извън пределите на България – по време на пътуванията му в Дубай например. „Доколкото разбирам той ползва охраната, когато замине за Дубай, за охрана на офиса му“, каза бившият началник.
Той нарече евентуалното предоставяне на автомобили от която и да е партия на НСО „орташка работа“, която не съществува в никоя друга държава.
Румен Миланов от своя страна смята, че най-вероятно Пеевски подлежи на охрана като народен представител. „А за Доган – има в закона един текст, който е витиеват, но е текст“, каза Миланов и обясни, че става дума за чл. 22, ал. 1, т. 4 от Закона за НСО, който регламентира след решение на комисията да се охраняват при конкретна застрашеност „други лица, свързани с националната сигурност, посегателството спрямо които би подронило, отслабило или създало затруднения на властта в Републиката“.
Според Миланов, най-вероятно охраната на Ахмед Доган се основава на този текст от закона. „Лично аз мисля, че имаше рискова ситуация за г-н Доган преди 10-12 г. Нямам предвид нападението от Октай Енимехмедов, а друг случай“, каза още бившият шеф на НСО.
Според Ноев само премиерът, президентът и председателят на Народното събрание трябва да бъдат пазени от НСО, но не и други политици. Той обяви, че е против „за трима души да имаме 1300 души служба с 40 млн. лв. бюджет“. Бившият министър каза още, че „НСО е служба към президентството, но обслужва изпълнителната власт и се използва за политически цели“.
Ноев разкритикува президента Румен Радев, че все още не е предприел законодателна инициатива за реформа в службата. „Не може офицери да бъдат шофьори“, уточни бившият министър.
Колко струва на държавата охраната на Пеевски и Доган?
От Националната служба за охрана посочват, че не правят предварителна калкулация на разходите и финансов отчет по охранявани лица, а изразходваните бюджетни средства за охрана на отделните лица по Закона за НСО са „резултативна величина на разчетените и използвани сили и средства, за да бъдат разколебани намерения, предотвратени приготовления или пресечени непосредствени опити за посегателства срещу безопасността им“.
От отговора на НСО се вижда, че не може да бъде проверено колко е платила държавата за сигурността на Доган и Пеевски. Нито пък на който и да било друг.
„Внедрената в НСО финансово-счетоводната информационна система не поддържа режим на справки по охранявани лица и това е напълно разбираемо по изложените съображения, включително и доколкото според принципа „необходимост да се знае“, ограничен брой длъжностни лица от службата са запознати с броя и поименния състав на екипите за охрана и средствата за охрана във всеки един момент“, пише в отговора на НСО до „Дневник“.
Службата е с бюджет от 44 милиона лева за 2020 г. Малко над половината от тази сума ще бъдат разпределени за заплати, а останалите – за автомобили, гориво и имоти, които НСО стопанисва. За сравнение например, през 2019 г. бюджетът на службата е бил около 40 млн. лв., през 2018 г. – малко над 37 млн. лв., през 2017 г. – близо близо 37 млн. лв., а за 2016 г. – над 33,6 млн. лв.
Нужни са промени в закона, но да не се правят „на коляно“
От НСО са убедени, че са нужни промени в закона, по който работи структурата, а за тях се чува отдавна, но конкретни предложения все още няма.
„Наближават близо 5 години откакто законът е в сила и се прилага. Ние сме хората, които работят, прилагайки този закон. Поради тази причина, чисто на експертно ниво, имаме мнение за някои изменения и допълнения“, посочват от службата.
Според тях в закона има и някои отделни „технически“ несъответствия, както и някои единични несъответствия с останалата част от законодателството. Нещо повече – законът определено може да се подобри и това не би било изключение в националната законодателна практика в България.
„На този етап можем да кажем, че имаме мнение по този въпрос. Не сме запознати с предложенията на ДПС или на други политически партии, за каквито предложения се споменава в медиите“, казват от НСО.
Според Димитър Владимиров, промени задължително трябва да има, тъй като сегашният закон е „калпав“ и е изработен от бивши служители на МВР, които нямат понятие от тънкостите, които трябва да се прилагат в службата за охрана. „Има хора, които говорят, че трябва да се закрие службата, а това няма как да стане“, коментира бившият шеф на структурата.
Румен Миланов също е на мнение, че кръгът на охраняемите лица може да бъде стеснен и промени в закона са нужни, но те в никакъв случай не трябва да бъдат правени „на коляно“, а след сериозен анализ.
Източник:dnevnik.bg
