Архангеловата задушница е една от трите най-големи задушници и последната през годината. Отбелязва се в първата събота преди Архангеловден и е наричана още Велика задушница.
Архангеловата задушница е израз на християнската вяра в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите. Тя напомня за грижите на божиите ангели за покойниците, специално е посветена и на загиналите воини, затова се нарича и „Мъжка задушница“.
Във всеки православен храм се прави обща панихида за починалите, всички се молят за душите на мъртвите и се палят свещи. Свещта е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът символизира чистата молитва, цветята – добродетелите на починалия.
Както при другите задушници, така и при Архангеловата задушница, се правят общи трапези. Поставят се различни ястия, между които любими на починалия, за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се слага на земята. Първата глътка вино се изсипва на земята с думите „Бог да прости“. Приготвят се и така наречените раздавки. Раздават се на близки, съседи и роднини, дошли на гроба на починалия, на други хора около съседните гробове, за да си спомнят за нашите близки покойници. Традиционно в раздавките присъстват виното, вареното жито, питката или хлябът, пилешко или агнешко месо, дребни сладки, кекс, ябълки и други плодове. Житото символизира възкресението, хлябът и виното – Христовата жертва за нас.
Поменът, който се прави, е и възпоменание на живите за починалия, че не е забравен.
