Гърция измества България в охраната на небето на Македония, съобщи БГНЕС. Медията цитира интервю на гръцкия министър на отбраната Никос Панайотопулос за вестник „Катимерини“, в което той заявява: “България няма необходимите средства да се включи в споразумение за наблюдение на въздушното пространство на Скопие”. Според него, началниците на Генералните щабове на Гърция и Северна Македония трябва да подпишат такова споразумение за въздушното пространство, което е наложително към този момент и е в интерес на националния интерес на Атина.
На въпрос дали има уговорка за наблюдение на въздушното пространство в Северна Македония и стандартизацията на армията, Панайотопулос отговори, че тези въпроси подлежат на преговори между военните ръководства на двете страни. Той отново подчерта позицията на правителството на „Нова демокрация“ за Договора от Преспа, но добави, че наблюдението на въздушното пространство е „в интерес на Гърция“.
„Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната е резултат от Договора от Преспа. Резултат, който не е толкова отрицателен, колкото негативните аспекти този договор. В този контекст ще бъде подписано споразумение между началниците на Генералните щабове за въздушното пространство на Скопие. Мисля, че това е в интерес на нашата страна, защото ако не се случи, ще даде възможност на други страни, главно на Турция, която е изразила интерес, но може би и на България, която също е изразила интерес, но без изобщо да разполагат с необходимите средства. Следователно в този момент е наложително да се подпише споразумение за наблюдение на въздушното пространство със Скопие, тъй като това е в национален интерес“, каза Панайотопулос пред гръцкия вестник.
На 2 април по време на посещение в Скопие на тогавашния гръцки премиер Алексис Ципрас и министри от неговото правителство бяха подписани двустранни споразумения между министъра на отбраната Радмила Шекеринска и тогавашния министър на националната отбрана на Гърция Евангелос Апостолакис. Беше парафирано ново цялостно споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, 20 години след първото. То обхваща области от взаимен интерес – стратегически диалог, отбранителна политика, развитие на способността за отбрана, планиране на отбраната, логистика и други.
Снимка: БГНЕС
