На 31 август 1924 година, над село Сугарево в Пирин планина, загива Тодор Александров – легендарен деец на ВМРО, посветил живота си на освобождението на Македония и присъединяването и към майка България..
Тодор Александров Попорушев е роден на 4 март 1881 година в Ново село – махала на град Щип. 17-годишен влиза в редиците на ВМОРО. След Илинденско-Преображенското въстание (1903 година) взима дейно участие във възстановяването на организацията. Той е защитник на идеята, че за ВМОРО автономията е едно от средствата за запазване целостта на Македония с оглед на бъдещето ѝ присъединение към България.
През лятото на 1912 година Тодор Александров е начело на малка чета, която действа в околностите на Кукуш и Солун. По време на Първата световна война е назначен като офицер за поръчки при щаба на дивизията със свободен достъп в кабинета на министър-председателя.
След войната Старио, както наричат Тодор Александров, заедно с Александър Протогеров, се заемат да възобновят работата на ВМРО, но през 1919 година са арестувани. След бягство минават в нелегалност и заемат водеща роля в делата на ВМРО.
На 31 август 1924 година, над село Сугарево в Пирин планина, Тодор Александров е убит. С него загива и охранителят му Панзо Зафиров. Погребани са на лобното им място.
Гробът на войводата е до параклиса „Свети Илия“.
Утре, 1 септември (неделя) от 11.00 ч. там ще бъде отслужена заупокойна молитва. Да почетат героя и да се поклонят пред делото му се очаква да пристигне вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов – лидер на ВМРО, евродепутатът Ангел Джамбазки, народин представители, членове и симпатизанти на организацията, българи от Македония и Западните покрайнини.
По традиция клетва за вярност ще положат новоприети членове на ВМРО.
Историкът проф. Никола Милев пише за Тодор Александров:
„Историята сама ще прецени напълно личността и ролята на тоя човек. Но фактът, че той още при живота си влезе триумфално в областта на легендата, показва колко е голямо неговото дело в живота на съвременниците му. Това място Александров бе си извоювал със своите лични качества: непреклонна воля, силен характер и прозорлив ум, турен в пълна служба на един голям народен идеал: освобождението на Македония. Тодор Александров бе от ония македонски деятели, които най-грижливо се пазят да не създадат със своята деятелност опасности за България. И в това отношение той бе един прозорлив и голям българин.“
Енциклопедия „Британика“, т. 1, 1944 година:
„Александров в продължение на много години бе некоронованият крал на българите-македонци, които го почти боготворяха. В народната памет Тодор Александров е възприет като Последният цар на планините.“
