Богородични заговезни се падат всяка година на 31-ви юли. Те поставят началото на така наречения Богордичен пост, който трае две седмици – до 15-ти август (Голяма Богородица). Идеята на поста е хората да се пречистят, за да отворят сетивата си и да чуят посланията на божията майка. Освен елиминирането на конкретни продукти от седмичното меню, богородичният пост има и други забрани. Например, избягват се шумни събирания, интимност с партньора, чревоугодничество. Богородичните заговезни са последния ден преди поста, когато е позволено да се яде „блажно“ (месни ястия и млечни продукти). Цялото семейство се събира около богата
трапезата, на която централно място заема празничната погача. Питката се разчупва от най-възрастния член на рода. По-силно вярващите прекарват следващите три дни на хляб и вода.
Богородният пост е по-благосклонен в сравнение с останалите строги пости преди големите празници, но все пак и той налага определен режим. Понеделник, сряда и петък са наречени „сухи“ дни, защото тогава не трябва да се консумира готвена храна.
Позволени са сурови или сушени плодове, сурови зеленчуци, ядки, черен хляб. На Преображение Господне, (6-ти август) може да се яде риба.
На Богородични заговезни се чества и паметта на Св. Евдоким. Историята разказва, че той бил млад войник, уважаван от всички заради добродетелите, с които се отличавал. Говори се, че мощите му имат целебна сила, затова когато преместили гроба му в Константинопол, хората отишли да се поклонят пред паметта му и да си вземат от пръстта около гроба. Легендите разказват, че се случвали чудеса – слепите проглеждали, а сакатите прохождали
