Без машинно гласуване на местните и парламентарни избори, тези промени приеха
в Изборния кодекс депутатите на първо четене, предаде БГНЕС. Промените бяха
гласувани на извънредното пленарно заседание.
Предложението машинното гласуване да има единствено в изборите за президент и
Европейски парламент дойде от ГЕРБ, Обединени патриоти и ВОЛЯ, а в зала беше
подкрепено с гласовете на 122 народни представители. 96 гласуваха с „Против“, а един се въздържа.
Аргументите на вносителите са свързани с това, че изборите с многомандатни избирателни райони са значително по-сложни от останалите, а това налага по-различни бюлетини, както и по-сложен софтуер.
Вносителите се позовават и на доклада на ЦИК за европейските избори, провели се у нас на 26 май, според който машинното гласуване е неоправдано скъпо.
Тогава такова се проведе в 3 000 секции в страната, а последните промени в
изборното законодателство предвиждаха на местния вот наесен те да бъдат
увеличени на 6 000.
Против предложението и в подкрепа на машинния вот категорично се обявиха
останалите две парламентарно представени опозиционни партии – ДПС и БСП.
За запазването на машинното гласуване на предстоящите избори за общински
съветници и кметове се застъпиха още някои от партиите извън парламента.
По предложение на председателя на правната комисия Анна Александрова, срокът
за предложения по законопроекта между двете четения беше скъсен на 3 дни. Това обаче предизвика бурната реакция на опозицията.
