Данъкът добавена стойност у нас е 20% . С него се облагат продажбите, като в крайната фаза се плаща от потребителите на стоката или услугата. В България на практика данъкът е въведен през 1994 година с първоначална ставка от 18 %. От 1 юли 1996 година ставката бе увеличена на 22%, но от 1 януари 1999 година – намалена 20 %.
В изминалото десетилетие бяха направени опити за намаляване на ставката като цяло, или за различни стоки и услуги, като това бе направено за туристическия бранш и хазарта. Припомняме още, че ДДС върху лекарствата в България бе въведен в мандата на НДСВ и ДПС 2001-2005 година.
В последните дни темата отново е актуална, заради постъпилите в НС нови предложения за намаляване на ДДС.
Какво предлагат политиците днес?
ДПС, чрез своя виден депутат Делян Пеевски, обяви, че парламентарната група на партията предлага намаляване на ДДС на хляба до 5%, както и сваляне на ДДС на лекарствата и безплатни детски градини.
Хасан Адемов, депутат от Движението и председател на комисията по труда и социалната политика в НС: “ Имайки предвид факта, че ние от ДПС сме един от авторите на сегашния данъчен модел, дискусията по това дали трябва да продължи този модел по този начин, или трябва да има промени, трябва да се състои не само в Народното събрание, но и в обществото и да се вземат най-добрите решения“.
Премиерът Бойко Борисов заяви, че няма да има промени в данъчната политика. „Популизмът стигна до там, че либералната дясна партия ДПС заговори за безплатни неща. Безплатни неща няма. Безплатното за едни е по-високи данъци за други“. Все пак Борисов обяви, че е склонен да се обсъжда по-нисък данък за книгите.
От БСП обявиха, че ако ДПС внесе тези законопроекти, те биха ги подкрепили. Но внесоха свой проект за промени в Закона за ДДС. Левицата предлага данъкът върху добавената стойност за лекарства, включени в списъка с лекарствени продукти, които Националната здравноосигурителна каса плаща, както и за медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели да бъде намалена на 9%. Толкова в момента е ДДС върху туристическите услуги. Също така вносителите на законопроекта искат ДДС върху месо, яйца, брашно и хранителни продукти от брашно да бъде намалена на 5%. В момента ставката е 20%.
БСП се опитва да прокара и увеличаване на прага на оборота, при който търговците трябва да се регистрират по ДДС. В момента той е 50 хил. лева, а сега левицата иска той да бъде увеличен до 100 хил. лева. Според представената оценка на въздействието отрицателният ефект върху бюджетните приходи, ако промените влязат в сила от 1 януари 2019 година, ще са 706 млн. лв. годишно. От намаляването на ДДС за храните отрицателният ефект ще е на стойност 368 млн. лева, а от лекарствата – 338 млн. лева. Социалистите смятат, че загубите за бюджета ще са само временни, докато в дългосрочен план фискът ще бъде засегнат положително, тъй като оборотите ще нараснат и съответно събираемостта на данъка ще се увеличи. В крайна сметка изчисленията на вносителите показват, че нетният отрицателен ефект ще бъде между 260 и 340 млн. лева.
Тома Биков, депутат от ГЕРБ: „Да се предлага едно и също нещо през четири месеца не е сериозна политика от страна на БСП“ и припомни, че ГЕРБ е отхвърляла предложения на опозицията с аргумента, че не е имало гаранция, че при намаляване на ДДС при хляба цената му ще падне. Но все пак допълни, че в ГЕРБ са склонни да разглеждат всяко предложение.
Какво казват от бранша на хлебарите?
Марияна Кукушева, председател на Консултативния съвет по зърното и председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България, поиска в телевизионно интервю по БНТ диференциране на ДДС и даде пример с по-ниските ставки на данъка за туризма и хазарта, като и двата бранша се развиват отлично. Кукушева се обърна задочно към финансовия министър Владислав Горанов, като каза, че ако ДДС се намали, всички потребители в България и най-вече пенсионерите с най-ниски пенсии ще усетят в дългосрочен план устойчива цена на хляба. Тя добави, че без корекция на ДДС е абсурдно да се каже докъде може да стигне поскъпването на хляба и че сега е времето, в което, преди приемането на бюджета догодина, трябва да се мисли за стъпката с ДДС.
„Единственият начин, през който трябва да се мине, за да не усети потребителят повишение на цените, е диференциране на ДДС ставката. Ако я диференцират на 5%, което е с 15% по-ниско ДДС, крайната цена на хляба веднага ще бъде с около 12% по-ниска. 3% ДДС ще минат по веригата за приспадане на допълнителни разходи. С колкото се намали ДДС-то, горе-долу с още толкова ще бъде намалена цената на крайния продукт”, обясни Кукушева. По думите й, ако хлябът условно струва около 1 лев, в този лев се съдържа 20 стотинки ДДС, абсолютно платими от крайния потребител. „Ако намалим ДДС-то на 5%, хлябът автоматично ще бъде с цена около 15 стотинки по-ниска. Толкова е пряка зависимостта с ДДС”, посочи още Мариана Кукушева.
Националният браншови съюз за хлебарите и сладкарите е внесъл своя анализ в кабинета на министър-председателя, на министъра на финансите, на председателите на комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова и на комисията по земеделието и храните Румен Христов, както и в кабинета на министър Десислава Танева. „Все още нямаме отговор на въпроса и не знаем дали са прочетени правилно предложените от нас анализи“, съобщи за агенция „Фокус“ Марияна Кукушева.
Министър Десислава Танева, в отговор на въпрос на „Фокус“ за по-висока цена на хляба, заради по-високата цена на тока: „Пазарът е толкова конкурентен, че да мислим, че цената на пазара се определя от себестойността и норма на печалба, която е една и съща за всички, това са отдавна минали времена. Повишение на цената ще има там, където пазарът може да поеме увеличена цена на продукта, а там, където не може увеличена цена на еленергията, в по-голямата си част вероятно ще остане като част от печалбата на производителя“.
Какво казват икономическите експерти?
Любомир Дацов, бивш заместник-финансов министър: Ако бъдат намалени ДДС ставките върху определени стоки, щетата върху държавната хазна ще бъде понесена от средната класа, предупреди финансистът Любомир Дацов. Той призова Министерството на финансите да излезе с подробен анализ на потенциалните щети върху хазната, за да представи на обществото рационалните икономически аргументи против.
„Опитът в другите държави показва, че дори първоначално да се направи такъв експеримент с намаляване на ставките или уж даване на хората през намаляването на данъците, когато това не е например чисто икономически необходимо, обикновено след това някъде вдигат друг данък“, каза Любомир Дацов пред БНР.
Калоян Стайков, експерт от Института за пазарна икономика смята, че по-ниските нива на ДДС на хляба няма да изсветли сектора на хлебопроизводството. Според него не бива да има диференцирано ДДС.
Владимир Каролев, икономист, бивш съветник на премиера Бойко Борисов: „По-нисък ДДС за храни и лекарства ще спести само стотинки на хората“. Според него по-добрият вариант е, вместо диференциране на ставките за определени групи стоки, да се помисли изцяло за намаляване на ставката на налога – например – от 20% на 18%.
Мика Зайкова, икономически експерт на КТ „Подкрепа„: „Идвайки от политиците, предложението за диференциране на ставката определено е популизъм, но самата идея за по-ниски данъци не е и тя и колегите й от синдиката работят от години по темата и предлагат намаление“.
