ЗА ЛЕТЕНЕТО И ЖИВОТА

гълъб

Топла и слънчева юнска утрин. Денят предвещава да е хубав и ползотворен.

На път за работа се оказвам на място, на което е намерил смъртта си гълъб, по всяка вероятност блъснат от автомобил, окървавен, само леките конвулсии на тялото му издават, че до преди малко е бил жив, летял е волно в необятната небесна шир,така, както само птиците го могат.Летенето е свобода,която човеците трябва да извоюват сами, за разлика от птиците! Провокирана от застигналата го смърт се замислям, че по същия нелеп начин губят живота си хората. Отнемат им го други, за които животът не значи нищо, защото той, животът, може да бъде съизмерим само с една условна присъда, даже с глоба, която няма да бъде платена. Оскотели откъм чувства ежедневно затъваме в безвремие, което сами си причиняваме, обсебени от неустоимо желание за повече пари и богатства.

А животът минава толкова бързо, че понякога няма време да остарее, затова е безценен и това съвсем не е клише.

Comments

comments