*Satis eloquentiae, sapientiae parum (Sallustius) – Красноречие достатъчно, ум малко (за заговорника Катилина) (Салустий).
България – територията, на чиито гранични пунктове трябва да бъде изписано мотото на единственото народоприсъщо поведение: „Вашите крака, другарю началник, миришат най-хубаво”.
Кой си спомня днес, как си отидоха от този свят Александър Геров, Христо Фотев, чиито съдби бяха заглушени от тътена на чалга индустрията и блудните й обожатели, от платените скупщини драскачи, оглупели напълно в надпреварата да угодят на властта.
В последно време пространството се изпълни с тъпота и манипулативност, пожелала да е слово, да е журналистика. Упражняването в писане на новини и текстове от посредствени „автори” обезцвети дрехата на словото. Професията журналист бе компроментирана, защото бе присвоена от хора, които робуват на парите, а не на словото, хора, които се кланят не пред Бог, а пред властимащите. Средата бе замърсена почти необратимо.
Най-страшното е, че посредственото, казионното слово винаги оцелява. За съжаление, заради удобството на своята празнота и манипулативност, то е запълнило пространството на голяма част от сайтове, претендиращи да са медии. Същите са подържани и пълнени със съдържание благодарение на добре подплатени, финансово-разноцветни олигарси и политици.
Индивиди, претендиращи да бъдат журналисти, леят празнословие в защита на партии и партийни лидери. Подлоги, които ще бъдат стъпкани, когато властта се смени….или не съвсем. Те могат бързо да сменят посоката, могат да започнат да се кланят на следващите веднага след изборите, все пак посоката се сменя, според полъха на парите, а хората нямат значение.
Вбесява ме безнадеждната народопсихология на българина – да се покланя винаги и дълбоко, на цената на един пробит грош за черни дни, без да съзнава, че така черното е и настояще, и бъдеще.
Но, въпреки бесовете ми и това, че наличието на тези хора ме задушава ежедневно, ще пиша за тях. Ще казвам, че това, което правят е унизително, не защото хората не ги знаят, а защото действията им трябва да висят в пространството като плакат на срама, за назидание, за да знаят, че нито са по-умни, нито по-хитри от останалите. Тези хора са евтини марионетки, които нямат съвест, те са готови да продадат душата си, плътта си и близките си, ако това ще им позволи поне една вечер да хапнат в ресторант, облечени в купените днес дрешки от Мола, правейки се на богати.
Такива индивиди се срещат навсякъде, но основно ги има в провинциалните медии, там където има хора, които и без друго са израснали с комплекси, тесногръди,неоценени и недолюбени, ядосани на целия свят, който според тях самите им дължи много, но не им го дава. Те са хора, които ежедневно кроят планове и въвличат другите в интригите си само, за да се чувстват важни, за да останат в играта, защото ако не го правят, няма как да бъдат забелязани. Те се опитват да се правят на балансьори, да са посредници между враждуващите, за да имат повод да се правят на важна част от случващото се около тях.
Срещу малко пари се правят такива словесни еквилибристики, че понякога си мисля, че все пак, в тези хора има някакъв талант, който просто не се е развил в правилната посока. Положително е, че хората вече започнаха да разпознават манипулациите, а захаросаните публикации имат обратен ефект върху нормалните и мислещи хора. До толкова на публиката и е омръзнало да я лъжат, че след време, дори да решат да пишат истини, никой не би им повярвал.
Превъртените десетки пъти броячи на сайтовете, също не носят дивидент, тъй като и това, хората вече разбраха как става. Когато живееш в град с около 60000 хил. души, а дадена статия има 300 000 уникални прочита е ясно, че някой е заседнал на бутан F5 и неуморно натиска.
Друга характерна черта за „мръсните“ драскачи е, че поддържат зацапан до кафяво форум, в който се лее жлъч, омраза и цинизми. Непоносимата за нормалните хора мръсотия е поносима единствено за платените тролове, дребни чиновници-ангажирани с писане там и разбира се самите псевдожурналисти, които сами се включват в грозните диалози, затвърждавайки низкото ниво на лична и професионална хигиена. Този факт е лесно проверим и лесно доказуем. Преди време, просто решихме да проверим IP-адресите на няколко „мръсни“ коментара, в един още по-мръсен форум. Намерихме онова, което търсихме и не бяхме изненадани, защото стила на писане на коментарите, бе издал автора още преди проверката, а този същия „автор“ освен коментарите, бе написал и статията.
Публикации следват една посока, зададена от този, който си е платил. Нищо извън неговите желания, няма значение. Ако той каже, че небето е черно, те пишат-черно. Повтарят неуморно всяка лъжа, заблуждавайки се, че така ще я превърнат в истина. Някои от „шедьоврите“ им са толкова захаросани, че нагарчат в устата на читателите им. Хвалебствията им са безгранични, те величаят и се прекланят на господарите си…чрез словото, същото слово, което оскверняват. Тук обаче, също намирам положителен ефект, на хората толкова им омръзва от обектите „възхвалени“ и „възпети“, че те ги намразват още повече, защото осъзнават, че освен, че са крадливи, лъжливи и безскрупулни , тези властимащи си плащат, за да бъдат хвалени, а българина е много чувствителен, когато става въпрос за пари, които идват именно от джоба на обикновения данъкоплатец.
Колкото и да се опитвам, да намеря положителното, в съществуването на тези „журналисти“, няма как да се примиря, че въобще има подобни хора, които замърсяват професията. Това са човечета, без всякакво усещане за обективност, липсват им ценности, липсва им морал, липсва съвест…изобщо пълни са с липси. Те забравят бързо, защото само така могат да заспят спокойно. Те измерват човешките взаимоотношения в пари, задължително те предават, когато им е изгодно, независимо, че може да си им подал ръка в момент, в който са имали нужда.
Тези хора обаче си отиват, краят им е близо, защото идват избори. Когато властта се смени, те ще направят опит, да сменят посоката, но този път, може да не им се получи, защото вече прекалиха и никой не би искал, да го свързват с тях. Те са заменими и липсата им едва ли ще бъде усетена, защото драскачи винаги ще се намерят, нови и по-иновативни, а още по-важното е, че ще бъдат неопетнени все още, а докато се разбере, че и те са безполезни ще мине време. И пак от начало. Всяко начало обаче е една идея по-светло от това, което вече е отминало.
Свободата на словото днес е свобода на словоблудството и нищо повече от борба за благосъстоянието на джоба. Който плаща, той поръчва музиката, творчеството, живота. Нивото на изкуството и словото се определят от плащачите.
На територията, където превес са взели прогресиращата комерсиална журналистика и псевдотворчески напъни, стремежът към проницателност и обективност е път към нещастието и гаранция, че ще останеш зад борда, но все пак, когато искаш да бъдеш журналист, в онзи смисъл, истинският, винаги можеш да намериш начин.
