Върховният касационен съд (ВКС) върна за ново разглеждане от друг състав на ВКС делото за смъртта на Ангел Димитров-Чората през 2005г. Повод за възобновяването на процеса е искане на главния прокурор Сотир Цацаров въз основа на решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по делото „Димитрови и други срещу България”, съобщиха от пресцентъра на ВКС. Делото в Европейския съд бе заведено от близките на Чората. Според съдебното решение българската държава е нарушила членовете от Европейската конвенция за правата на човека – право на живот (чл.2) и забраната за нехуманно и унизително отношение. Според решението родителите на Чората, жена му и синът му, които заведоха делото, получиха общо 50000 евро за неимуществени вреди, 17000 лева за разноски пред българските съдилища, както и 5000 евро и 818 лева за разходи в производството пред Европейския съд.
Припомняме кратка хронология по случая. Заподозреният за наркотрафик и сводничество Ангел Димитров издъхна по време на полицейска операция „Респект“ в Благоевград на 10 ноември 2005г. Пред съда като обвиняеми за причиняване на смъртта му застанаха майор Мирослав Писов, капитан Иво Иванов, старши-лейтенант Борис Механджийски и сержантите Янко Граховски и Георги Калинков. Делото беше белязано от редица драматични обрати, дължащи се преди всичко на споровете около съдебно-медицинската експертиза, установяваваща причините за смъртта на Чората. Според становището на професор Стойчо Раданов, подсъдимите полицаи са превишили правата си, упражнени при задържането на арестанта, в следствие на което са причинили смъртта му. На 17 октомври 2008г., обаче, Раданов беше намерен обесен на детска катерушка в столичния квартал „Иван Вазов“. Смъртта на известния патологоанатом с различни версии за убийство и самоубийство, беляза обрати в две знакови дела – „Чората“ и „сестри Белнейски“. Споровете на експертите по делото „Чората“ бяха за това дали кардиогенен шок, скъсана аорта или старо заболяване е причинило смъртта на Ангел Димитров. Смъртта на Ангел Димитров мина през няколко експертизи, в които имаше съществени разминавания. Според първото заключение на съдебните медици, смъртта му е настъпила в резултат на кардиогенен шок, като към шока бяха прибавени и сериозни травми по главата, лицето и тялото, причинени от твърди предмети. Травмите обаче не са довели до фаталния край, бе заключението на първата съдебно-медицинска експертиза. След появата на втората екпертиза по тази смърт, се заговори за ритници в тялото на съборения на земята Ангел Димитров, които нанесли полицаи при задържането му. Появи се и теснопрофесионален спор дали от ритниците се е стигнало до „скъсване на аортата“ или тя е била разкъсана при първата аутопсия. При направените две експертизи направи впечатление и друго: факсимиле от втората експертиза, на базата на която полицаите по делото получиха присъди, се появи два дни преди да видят бял свят документите от първата. Първата експертиза се появи на 9 декември 2005г., а втората – с участието на професор Раданов, на 7 декември 2005г. Удобство за гафовете по това знаково дело имаше и във факта, че то се гледаше при закрити врати, заради наличието на класифицирана информация. Това засилваше още повече първоначално породилите се съмнения, след като в началото прокуратурата отказваше да образува дело срещу полицаите, защото бе приела, че петимата полицаи са действали „при условие на неизбежна самоотбрана“. Направените първоначални гафове от разследващите органи, както и обстоятелствата, че участващите са полицаи, а пострадалият криминално заподозрян с лоша репутация, доведоха до това, че в следствие на големия обществения интерес и непрекъснатия мейнстрийм от медиите, всеки гражданин имаше мнение, макар и никой да не знаеше фактите. В такава обстановка съдебният състав беше длъжен да разгледа публично делото, за да бъде защитен обществения интерес, но вместо това то бе засекретено, макар че съдът нямаше задължение да прави това изцяло, а само за определени действия /както се е случвало при много други дела/. Последваха осъдителни присъди за всички полицаи, като така и не се разбра от мотивите на съдебните състави, защо всички полицаи са приравнени под един знаменател и защо не разграничават действията на всеки един от тях поотделно. Тези подсъдими някак си бяха осъдени вкупом, така както го съобщиха и медиите – общо 82 години лишаване от свобода за петимата. Както бяха осъдени обаче, така и бяха оправдани – пак вкупом. След смъртта на професор Раданов, беше назначена нова петорна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от доктор Цветан Гатев, доктор Емил Наков, доцент Камен Петров, доцент Добромир Гочев и доцент Найден Маринов. Новата експертиза, освен че беше петорна, не впечатли с нищо друго, но пък за сметка на това изцяло отхвърли заключенията на покойния вече професор Стойчо Раданов. Според новите експерти, Чората е издъхнал от позиционна асфикция. Хематомите в мозъка му не са в следствие на удари и побой, а разкъсаната аорта е срязана най-вероятно при аутопсията, а не от полицейско насилие. Въпреки протестите на адвокатите и роднините на Ангел Димитров, съдът прие тази експертиза, като въз основа на нея постанови оправдателна присъда. Тази оправдателна присъда на ВКС изглеждаше окончателна, но пък беше атакувана от засегнатите в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Европейските съдии отчетоха всички колебания и несигурни действия на нашите магистрати, което доведе до осъждането на България. Именно неубедителните и колебливи действия на разследващите органи и прокуратурата, абсолютно противоречащите си експертизи, различните съдебни решения, намесата на съда в Страсбург, странната и неизяснена смърт на професор Стойчо Раданов, която доведе до обрат в две знакови дела, създадоха мистериозен ореол на това дело, по което предстои поредния епизод пред ВКС. А дали ще е последният зависи изцяло от решението на висшите магистрати.
След решението на съда в Страсбург, ВКС възобнови делото за смъртта на Ангел Димитров -„Чората“
