*Да възтържествува справедливостта, та ако ще и светът да погине. /от латински/
На 10 ноември 2005 г. петима полицаи от БОП причакват Ангел Димитров-Чората на ул. „Дойран“ да слезе от колата си. Веднага го повалят на земята и го арестуват. Минути по-късно той изпада в безсъзнание. Обаждат се на спешния център. През това време правят опити да го свестят, но пристигналите бързо медици само констатирали смъртта. Така звучеше официалната версия преди 14 години.
Имаше обаче много въпросителни, а основните се въртяха около това дали полицаите са пребили Димитров, или не. През годините, по време на точещите се дела, се появяваха множество разнопосочни експертизи – едни потвърждаваха побоя, други го отричаха. Хора присъствали на погребението, разказваха за видими следи от удари, снимки от деня на погребението също пазят зловещ спомен за начина, по който е починал Димитров.
Повод да се върнем към този случай е това, че късно снощи стана ясно, че обвиняемите за смъртта на Ангел Димитров са получили 7-годишни присъди от ВКС и започна тяхното задържане.
Провокира ме още нещо – започнаха изявления в медиите, че са невинни, че присъдите им били политически, че някой е виновен за това, което се случва с тях. Никой от нас не е бил с тях на 10 ноември 2005 година, когато задържат Димитров, но всички знаем, че един човек загуби живота си по нелеп начин, всички знаем, че той имаше спорна репутация, но това не означава, че заслужаваше да умре, той бе човек-това е най-важното и именно това всички коментиращи днес сякаш забравят.
Далеч съм от мисълта да раздавам присъди, тях ги определи съда, но много ми се иска да споделя мислите си, защото аз днес съм на различно мнение от тези, които ще излязат да викат: „ПОЛИЦАИТЕ СА НЕВИННИ!“, аз вярвам, че всеки трябва да носи отговорност за действията си независимо дали е облечен в униформа, или определян за пресъпник. Днес полицаите, които влизат в затвора говорят за липсата на справедлив съд, но такъв липсваше и за Ангел Димитров, той не стигна до там, защото загуби живота си. Него не го съдиха, не му дадоха възможност да се защити, за него не важеше презумпцията за невинност.
Никой не иска да понесе отговорност за смъртта на Димитров, никой не се замисля за мъката, която негови близки преживяват и до днес. Какъвто и да е бил, каквото и да е правил, той със сигурност е имал човешки права, които не съм убедена, че униформените са уважили. Тези права преиодично бяха уважавани и отхвърляни и от съда, който веднъж казваше, че е убит, друг път, че издъхнал от задушаване и никой не бил виновен за това.
Вчера съдът обаче взе окончателно решение и заяви, че има виновни за смъртта на Ангел Димитров, постанови присъди от по 7 години за петимата полицаи, участвали в акция „Респект“. Независимо от факта, че много хора сега ще ме „осъдят“ за думите ми, ще кажа, че присъдите са нищожни, на фона на случилото се, нещо повече- всички знаем, че у нас за добро поведение и работа в затвора, често пъти присъдите биват намалявани. Дори и да не бъдат намалени обаче, след 7 години полицаите ще са на свобода, ще продължат живота си, така както го правеха и в последните 14 години, през цялото време близките им ще могат да ги посещават в затвора, докато дойде време да излязат на свобода.
От друга страна, близките на Ангел Димитров вече 14 години страдат за загубения син, брат, баща и приятел, в следващите седем години те ще продължат да страдат, както и след тях. Никоя присъда няма да им върне загубеното. Един стол на масата им винаги ще остане празен и това няма да се промени, въпреки присъдите, които получиха бившите полицаи.
Та, моят въпрос към яростните защитници днес и към тези, които утре пак ще викат: „Свобода за невинните!“, е кой загуби повече!? Чия съдба е по-тежка!? Кой е по-невинен!?
Върховенството на закона е за всички, уважаеми! Простете, но аз не вярвам в невинността им! Простете, но днес не изпитвам съчуствие към тях, дори смятам, че наказанието им е символично и закъсняло!
И преди да скочите срещу мен, искайки да ме накажете за дързостта ми, само помислете! Помислете затова, че тези хора, които днес защитавате останаха на свобода 14 години след смъртта на Димитров, като някои от тях се появяваха по партийни вечеринки, с предизборни плакати, в компанията на политици….и това никак, ама никак не беше случайно. Връзката между свободата и партийните усилия имаха известна взаимовръзка, която днес убедена съм окончателно се скъса, защото вече не е удобно да си спомняме.
П.П.- За един от обвинените полицаи, преди години съм чувала една история. Не съм я чула на улицата, а от първо лице. Няма да я разкажа подробно, защото е намесена жена, която няма вина и не би било честно да носи последствията на грешния избор. Но в тази история става дума за използването на служебно положение и униформа, за да си отмъстиш за лична история. Разказва се за един полицай, който пребива мъж, без основание, от ревност…криейки се зад пагона, защото без него не би посмял да посегне. Тъй, че ми простете още веднъж, че не вярвам в невиността ви!
