Смилена Петкова е на 24 години, родена е и е израснала в Благоевград. Смилена е най-младият служител в Регионален исторически музей – Благоевград, където работи едва от месеци. Да започне работа като екскурзовод там, й позволява придобитата от нея бакалавърска степен „История и философия“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ в столицата. Смилена живее в София в продължение на 7 години, а непосредствено след завършването на бакалавърската си степен и записването на задочна магистратура по „Журналистика и медии“, работи в Изпълнителна агенция „Пътна инфраструктура“.
Младата жена обаче решава, че иска да се прибере в родния Благоевград и да работи тук. Смилена е безработна едва 2 месеца и доста бързо намира работа по специалността си, като с това оборва всеобщо изграденото мнение, че за младите хора работа в града няма.
За предизвикателствата да си най-младият служител сред екип от дългогодишни професионалисти, за начина да излезеш от схемата „дом-работа-дом“, за това защо едно момиче избра родния, по-малък град пред възможностите на столицата и за любовта към Благоевград, специално за Благоевград Нюз, разказва екскурзоводът в РИМ-Благоевград Смилена:
„За мен самата да се прибера в родния Благоевград бе неочаквано решение. Когато бях студентка, въобще не съм мислила за такива неща – винаги съм си представяла, че след като завърша, ще се реализирам в София – квартира, работа…Когато обаче влезеш в тази „схема“, виждаш, че животът в столицата всъщност е доста по-различен. По мое субективно мнение, макар София да много хубав град, който предоставя големи възможности, за мен той беше изключително натоварващ.
Начинът на живот е много стресиращ, дори и за млад човек като мен. Непрекъснато усещаш едно напрежение от него по цял ден – придвижването, работата, всички забързани хора и лицата им, просто всичко е като една линия, по която ти бавно и сигурно трябва да вървиш. Това е много изморително за млад човек. Схемата е: от работа – вкъщи, от вкъщи – на работа.
А когато започва да говори за роден Благоевград, Смилена несъзнателно се усмихва и по всичко личи, че обича своя град.
Благоевград за мен е някак по-цветен. Не зная дали защото си е мой, но всичко тук ми се струва малко по-добре устроено, дори повечето хора казват, че им е по-лесно от гледна точка на това, че градът е по-малък, разстоянията – по-малки, хората са добри и усмихнати.
Хората имат повече време да общуват, не всяко действие в ежедневието ти преминава под мисълта как да стигнеш до работа и как да се прибереш, тук имаш повече време за теб самия. В Благоевград не чувствам това напрежение, което чувствах в големия град.
Смилена не отрича, че реализация в Благоевград е по-трудна в сравнение в столицата. Това е най-големия проблем на града.
За мен самата бе изключително изненадващо, че толкова лесно успях да намеря работа по моята специалност. Работата в РИМ-Благоевград ми харесва наистина много – тя е по моята първа специалност, това е нещото, което обичам, което ме е грабнало и затова съм учила.
За мен е много вълнуващо, че започнах работа като екскурзовод – аз съм най-младият човек в екипа, което е голямо предизвикателство. Работя с колеги с дългогодишен стаж и това наистина много ми помага, защото мога да се уповавам на опита им и на самите тях. Самата аз смятам, че също така е важно на всяко едно място да има млади хора, които му вдъхват нов живот.
Нашият най-голям контингент тук, в Музея, са децата. Работата с тях ме изпълва – усмивките им ме правят щастлива, зареждат ме. А най-хубавото е, когато видиш, че те проявяват интерес към миналото и науката история – за мен това категорично значи, че има бъдеще за тези деца. Разбира се, при нас идват и много туристи. Твърдо смятам, че ако човек обича историята, не бива да подминава дестинацията „РИМ-Благоевград“.
