/СНИМКИ/ Елена Александрова, РИМ-Благоевград: Търновската конституция е била изключително демократична за времето си!

56745556_335806943743502_8916555297103806464_n
Елена Александрова, уредник в РИМ-Благоевград

Изложбата „Полагане на основите на българската държавност след Освобождението 1878 г.“ бе открита в Регионалния исторически музей в Благоевград днес. Гости на изложбата бяха директорът на НХГ „Св. Св. Кирил и Методий“ Марин Митов, ученици от гимназията, както и възпитаници на Езикова гимназия „Акад. Людмил Стоянов“.

Изложбата е посветена на 140-годишнината от приемането на Търновската конституция и избора на първи български княз.

За значението на първия български държавен закон, за неговата актуалност във времето и основните права и свободи, които дава на българските граждани, специално за Благоевград Нюз разказва Елена Александрова, историк и уредник в РИМ-Благоевград:

Търновската конституция е изработена по проект на някои други, вече съществуващи европейски конституции, но е адаптирана към българските условия и българската среда. В значителна степен може да кажем, че тя е един подобрен вариант на тези законодателни органи на европейските страни, защото дава изключително големи свободи и права на българското население.

За времето си, Търновската конституция е била изключително демократична. Тя е едно голямо постижение за българските дипломатически мъже, които са я изготвили, приели и одобрили.

Това е било голямо предизвикателство за тях и получава своя успех.

Сред основните права, които Конституцията дава на гражданите, е това че всеки, стъпил на българската територия, е свободен гражданин. Големи са и избирателните права на всеки, който е навършил 21 години. Интересен е фактът, че в Конституцията не е изрично записано, че право да гласуват имат само мъжете, защото по това време това условие се приема по подразбиране. 

За избирателно право на жените на този етап в България все още не се говори. Все още еманципацията в новата българска държава не е така ясно навлязла и очертана. На този ранен етап, за женска активност не се говори и конкретно в Търновската конституция женският пол не е фиксиран.

Първата петиция до Народното събрание да се дадат избирателни права на жените в България е от 1909 г. Чак през 1938 г. получават право да гласуват жените, които са омъжени, вдовици или разведени. Те обаче нямат право да бъдат избирани. Пълни изборни права жените получават през 1944 г.

А по думите на Елена Александрова, Търновската конституция днес е актуална дотолкова, доколкото дава изключително големи права и свободи, личностни, граждански и творчески. Според Конституцията всеки, който има желание да се развива, може да го постигне.

56563214_348083182496010_2268226899656310784_n 56871289_2339465969449929_7527518145787985920_n 56985483_2335531930065792_7936370539554144256_n

Comments

comments