Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград започна репетициите за спектакъла „Под манастирската лоза“ по Елин Пелин.
Режисьор на спектакъла е Калин Ангелов. Той завършва „Театрална режисура” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” – София през 2005 в класа на проф. Пламен Марков. От 2007 година и понастоящем е щатен асистент по „Актьорство за драматичен театър” в Академията. През периода 2005 – 2007 г. е асистент по „Актьорство за драматичен театър” в екипа на проф. Пламен Марков, а през 2007 – 2008 г. е асистент и в Югозападен университет „Неофит Рилски” – Благоевград в екипа на проф. Димитрина Гюрова. Неговите спектакли винаги са били във фокуса, именно заради интересните похвати на работа: „Изкуство” от Ясмина Реза, Учебен театър НАТФИЗ и „Дело” от А. В. Сухово-Кобилин в ДТ – Стара Загора, „Асансьорът” от Георги Марков в ДТ – Стара Загора, „Отклонения” от Здрава Каменова, копродукция на НДТ „Сълза и смях” и Театрално сдружение „Завеса”, „Двамата веронци” от Уилям Шекспир в ДТ – Стара Загора, „Истории от старата България” по автентични български фолклорни текстове, подбрани и разработени от проф. Иванка Бенчева в Учебен театър – НАТФИЗ, „Васа Железнова (Майка). Сцени” от Максим Горки в МДТ – Велико Търново, „Цигански колела“ от Здрава Каменова и Калин Ангелов, двуезичен театрален спектакъл, „Тайната на Джордж Вашингтон” от Миро Гавран, Драматичен театър „Гео Милев” – Стара Загора, „Гимнастика за бременни” от Здрава Каменова, Драматичен театър „Стоян Бъчваров”- Варна, „Скачай!” от Здрава Каменова, Театър „София” и др.
Сценографията и костюмите са поверени на Никола Налбантов, който от години работи в екип с Калин Ангелов, музиката на Мартин Каров. В ролите ще видим актьорите Аладин Алиибрахим, Албена Чобанова, Александър Митев, Кънчо Кънев, Мариана Бонева, Мартин Лазаревски, Пепа Манева и Андраш Кончалиев.
Сборникът „Под манастирската лоза” е израз на мъдрата и жизнелюбива философия на Елин Пелин – най-своеобразното и най-дълго създаваното произведение на автора: първият разказ е създаден в 1909г., последният – в 1934г., целият сборник е публикуван 1936г. (разказите се създават в период от 25 години). Елин Пелин нарича цикъла „творбата на моя живот”. Цикълът интерпретира сложността на категориите добро и зло: грях и праведност, природно и етично, материално и духовно, сакрално и профанно, красиво и грозно.
Цикълът „Под манастирската лоза” обобщава най-важните, най- устойчивите възгледи от творческия мироглед на българският класик. Те са подсказани още чрез метафоричния смисъл на заглавната формула. „Манастирска” се свързва с пространството на манастира като духовна обител, християнско култово обиталище, отдалечено от светския живот – на чисто и спокойно място, подходящо за пречистване.
„Лозата” е един от най- древните образи на благополучието в живота, свърза се с живота, плод на живота и на оплодителната му сила. Образът на лозата обединява две противоположни свои значения. От една страна, тя присъства с езическото си значение да е свещеното дърво на старогръцкия бог Дионис – еликсир на боговете в античните митологии, най-ярък символ на физическото, хедонистичното живеене, на всички земни изкушения и съблазни. В християнството лозата е божествено дърво от райската градина, тя е сакралност, защото се отъждествява с образа на Христос и символизира невинната Христова кръв чрез смисъла на виното като причастие.
Премиерата на спектакъла се очаква през месец май, а веднага през месец септември да срещне своите зрители в региона.
