Визитка
Проф. д-р Ганчо Ганчев е завършил Международни икономически отношения в Москва. Специализирал е във Франция, САЩ, Великобритания и Германия. Бил е заместник – министър на икономиката, председател на Агенцията за икономическо програмиране и развитие, преименувана по-късно в Агенция за икономически анализи и прогнози. В момента преподава международни финанси в Югозападния университет “Н. Рилски“ – Благоевград. Ръководи секцията в Благоевград на Съюза на икономистите в България и лабораторията за иконометрични изследвания в Стопанския университет на ЮЗУ “Н. Рилски“ – Благоевград.
За борбата с бедността у нас и за пътя ни към еврозоната – специално за „Благоевград нюз“ – проф. Ганчо Ганчев
Може ли да се преодолее бедността у нас, проф. Ганчев?
Може, разбира се. Основното средство е по-интензивният икономически растеж, а най-прекият път – увеличаването на доходите.
Основните проблеми при увеличаване на доходите обаче е, че те са обвързани с производителността на труда, което казано по друг начин означава, че ние не можем да получаваме повече, отколкото е произведено. Всъщност и това не е съвсем точно, защото произведеното се разделя в някаква степен на доход, който е на капитала и доход, който е на труда. Така че и пропорцията в която се разпределя доходът, естествено също има значение, но в дългосрочен план най-важният фактор е производителността на труда.
По въпроса има две концепции. Едната концепция е, че първо трябва да се постигне производителността и тя не е свързана със заплащането. Първо трябва да се направят някакви инвестиции, да се реализира някакъв технически прогрес, на чиято база да се повишат производителността на труда и доходите. А другата теза е, че самите доходи имат значение. Ако на вас ви плащат повече, вие сте склонен да работите по-интензивно. Така че, самото нарастване на доходите, създава условия за своето собствено съществуване.
„Евтината работа ръка ни изигра лоша шега“ – знаете, това каза премиерът Борисов на провелия се наскоро конгрес на КТ „Подкрепа“. Вие го бяхте казали по-рано във Ваше изследване…
Да, между другото, почти всичко, което каза премиерът на форума, за който споменахте, е от нашето изследване за миграцията на работната сила и факторите, които въздействат върху това.
Трябва да се удовлетворен, че се чува гласът на учените….
В този смисъл – да.
Какви реални стъпки могат да се направят към промяната? Защото Вие знаете и последните изследвания от Евростат, според които – 5 от 7-те най-бедни региона в Европа са български, сред тях – и нашият, Югозападният.
Едно от нещата, всъщност каза и премиерът. Това беше и в нашия доклад – да се направи дългосрочна програма за нарастване на основните доходи в страната, например с 10% годишно.
Но как ще стане това, кои са механизмите?
Най-прекият механизъм е нарастването на минималната работна заплата, тъй като тя „влече“ след себе си другите доходи…
Срещу нея обаче „скачат“, да използвам този жаргонен израз, работодателите…
Да, работодателите „скачат“, но въпросът е, че техните твърдения не са подкрепени от действителността. Тя е следната: Да допуснем, че ние не повишаваме доходите. Това моментално, в случая с България, води до ускоряване на изтичането на работната сила, ускоряването на изтичането на работната сила води след една-две години до още по-голямо поскъпване на работната сила, просто поради това, че предлагането и на пазара е недостатъчно. И в крайна сметка, това дори изкуствено противопоставяне на естествения процес на нарастване на работната заплата, води до нестабилност и до отрицателни последици за самия бизнес. При положение, че ние сме част от европейския пазар и че има разлика до 10 и над 10 пъти в заплащането, няма как да се противопоставим на този процес.
„Вносът“ на работна ръка от трети страни, решение ли е?
Нашите работодатели трябва да имат предвид, че ако ние не увеличаваме работната заплата, няма да имаме и приток на работна сили отвън. Тъй като, тези работници които ние считаме, че биха могли да дойдат, те могат да дойдат не само в България. Те могат да отидат в Унгария, в Полша и във всяка друга европейска страна. И ако у нас доходите не нарастват, ние не можем да разчитаме и на този приток. Да не говорим, че в някои отношения и нашата данъчна система пречи на това, тъй като ние имаме плосък данък, без необлагаем минимум. Това означава, че хората с по-ниски доходи, които евентуално биха дошли тук, ще бъдат обложени с данък, за разлика от положението, практически във всички останали страни. Там най-ниските доходи не се облагат и дори по тази линия ние не сме конкурентноспособни. Изследванията показват, че без повишаване на заплащането, не е възможно вече да привличате работна сила. Ето защо, бизнесът ще бъде принуден да повиши рязко заплащането на труда у нас.
Да погледнем към еврозоната, проф. Ганчев. Вече беше обявено, че през месец юли тази година влизаме в чакалнята на еврозоната. Какво означава това и ще ограничим ли бедността?
Влизането в чакалнята, само по себе си, няма да се отрази особено на нищо в страната, тъй като това е един формален процес. По принцип чакалнята, това е валутно – курсовия механизъм 2, който означава, че валутният курс трябва да се стабилизира, да няма големи колебания. Но тъй като нашият валутен курс към еврото поначало е фиксиран от 1997 година…
…заради валутния борд…..
–да, практически, самото влизане в чакалнята няма да се отрази пряко. Но индиректно – влизането в чакалнята, би означавало, че има по-добри перспективи пред българската икономика, че тя ще стане част от един механизъм, който дава по-големи гаранции за инвестиции, за управление на държавния дълг, за стабилност на държавните финанси и т.н. Това може би ще понижи премията за риск, може да доведе до известно спадане на лихвените проценти и оттам – до известно съживяване на кредитирането и на чуждите инвестиции.
А колко време ще е престоят на България в чакалнята на еврозоната?
Трудно е да се каже, защото това ще зависи не само от адаптирането на българската икономика към изискванията в еврозоната, но ще зависи и от политически фактори. Тази година имаме евроизбори, смяна на Европейския парламент, формиране на нова Европейска комисия, нови политики. Освен това, излизането на Великобритания от ЕС е неясно и то ще даде някакво отражение. Така че, има фактори, които биха могли да забавят чисто политически този процес. Иначе, икономически – България вече е достатъчно интегрирана, нашата икономика е достатъчно свързана с ЕС, така че не виждам кой знае какво още би могло да се направи от гледна точка на макроикономическите параметри. Иначе от гледна точка на правораздавателната система, на институции, политики – имаме много какво да направим, но би било по-добре да решаваме тези проблеми, когато сме част от еврозоната.
И все пак – за какво да сме готови?
Аз смятам, че по-скоро трябва да бъдем оптимисти. Влизането на България в еврозоната ще ускори много процеси и особено процесите на реформи в българската икономика. Смятам, че ще се създадат по-добри макроикономически параметри за икономически растеж.
