Започна обратното броене за оставащите 100 дни на този Европейски парламент. В края на месец май, европейските граждани сме призовани да изберем пряко членовете на новия парламент, които в следващите пет години ще определят посоката на нашето развитие.
За участие в новата рубрика „Европа отблизо“ потърсихме позицията на Мария Данчова от Благоевград*.
Аз ще гласувам на европейските избори! А ти?
Замислих се за апатията и неангажираността на хората около мен, когато става въпрос за евро вота. Замислих се и се разочаровах! Зададох си и въпроси: На какво се дължи тази вялост? Как е възможно хората да не проявяват интерес към собственото си бъдеще?
Забелязвам, че обществото ни се е превърнало в „жужащ кошер“, в който всеки роптае от нещо и търси вината за личните си несполуки в държавата, кмета, администрацията… Колко хора се оглеждат най-напред в себе си, преди да обвинят някого друг? Та нима всеки един от нас не е част от държавата? Защо си мислим, че нищо не зависи от отделния човек? Колко често, виждайки на пътя си захвърлена опаковка се спираме, за да я вдигнем и изхвърлим в коша за боклук, а в следващия момент недоволстваме от заобикалящата ни среда? Е, не зависи ли от всяка една личност да допринесе макар и минимално за един по-красив и чист свят?
В този ред на мисли започнах да изпитвам гняв! Гняв, примесен с разочарование! Как може да не осъзнаваме, че всеки един от нас е частица от голямото семейство наречено Европейски съюз? Всички над 510 млн. души имаме равни права – и аз, и моето дете, и моите родители са част от тази статистика! Сякаш много бързо забравихме времето когато, за да отидеш в Германия, Белгия или Франция, трябваше да се редим на безумни опашки пред посолствата? Аз си спомням, как преди 11 години, летенето със самолет беше „лукс“ и как, за да стигна до Марсилия пътувах над 20 часа. А сега ако реша, мога още утре само с личната си карта да се кача на самолета и за 2-3 часа да бъда в Мадрид! Забравихме сякаш малките междуградски пътчета, осеяни с дупки и без маркировки. А днес имаме магистрали! Днес децата ни се радват на по-приветлива и красива обстановка в обновените детски градини и училища. Олющените панелни блокове сякаш с магическа пръчка вече имат очарователен вид.
Нужно ли е да изброявам ползите, които България има от вече 11-ет годишното си членство в Европейския съюз и как всичко това повлия пряко в положителна насока върху живота на всеки един българин? Много къса е паметта ни и бързо свикнахме с удобствата и комфорта! Със сигурност има още много какво да се желае, но нека обърнем внимание на позитивните неща, които се случват ежедневно около нас! Поглеждайки към Северна Македония, Сърбия, Албания, Черна Гора, Косово, Босна и Херцеговина виждаме стремежа и усилията им за присъединяване към ЕС. Колко бързо забравихме, че преди малко повече от десетилетие България беше в идентична ситуация със страните от Западните Балкани!
Защо с такова безразличие, което виждам от страна на голяма част от хората, ще допуснем някой друг да чертае посоката на развитие на нашата страна, на нашето бъдеще? Нима ще допуснем малодушието и безразличието да бъдат водещи в живота ни? Нима не осъзнаваме факта, че всичко това зависи само и единствено от нас? Ние сами определяме утрешния ден, ние сме авторите на собствената си съдба!
На 26-и май аз ще дам своя вот! Защото не искам пасивността и апатията, обзели общество днес, да дефинират моето утре! Аз не искам някой друг да определя моето бъдеще! Аз имам волята и смелостта да изкажа своето мнение и да заявя желанието си за по-добър живот!
И ако не се възползвам от това правото, няма как след това да обвиня някого извън самата мен, че живота ми не върви в желаната посока. И тук не става въпрос за агитация, а за личен избор!
Аз ще гласувам! А ти?
*Мария Данчова е докторант в катедра „Мениджмънт и маркетинг“ към Стопанския факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград. Активно участва в университетски и международни научно-изследователски проекти. Има опит в администрацията и в управлението в сферата на търговията.
