След последната финансова криза неравнеството по отношение на доходите привлича все по-голямо внимание от страна на икономисти, политици и журналисти, а вероятно няма друго ниво на доходи, което да е споменавано толкова често, като това на така наречения „1 процент“.
Въпреки това, този термин може да се отнася за най-различни хора, в зависимост от това къде живеят.
Колко печелят най-богатите
Стандартите за доходите варират сериозно по света. Общите доходи на 11 представители на единия процент в Индия, например, която е развиващ се пазар, изравняват доходите на един представител на единия процент в Обединените арабски емирства (ОАЕ), която е богатата на петрол.
Прагът, за да влезе човек в най-богатия 1% по доходи в Индия, е 81 000 долара, докато за ОАЕ той е 891 000 долара.
САЩ се нарежда някъде по средата между двете с 478 000 долара.
В долната част на тази скала са още Китай (105 000 долара), Южна Африка (162 000 долара) и Бразилия (169 000 долара), докато в другата противоположност са Сингапур (694 000 долара) и Бахрейн (473 000 долара).
Какви данъци дължат богатите
В по-голямата част от развитите държави представителите на единия процент не задържат всичко, което изкарват. Значителен дял от техните доходи се заделя за държавата. В много страни най-високата данъчна ставка засяга само една част от единия процент, пише Bloomberg.
Данъчната ставка е най-висока за най-богатите във Франция – близо 50%, като в диапазона между 40 и 50% попадат още Австралия, Китай, Южна Африка и Великобритания.
Между 30 и 40% данъци плащат най-богатите в Швейцария, САЩ, Индия и Канада. Данъкът за най-богатите в Сингапур и Бразилия пък е между 20 и 30%.
Колко харчат богатите
Цените на луксозните стоки и удобствата в живота също са относителни. Сумата, която ще платите за имение в Лос Анджелис, може да ви осигури просто един очарователен апартамент в Монако. Цената, за да влезете в единия процент на най-скъпите жилища в Монако, е 26.4 млн. долара, докато за Лос Анджелис тя е 3.8 млн. долара.
От друга страна, разходите за детски грижи в тези градове далеч не се разминават толкова. Средните годишни разходи за детегледачка, която живее със семейството, възлизат на 120 000 долара в Монако, докато за Лос Анджелис сумата е 83 200 долара.
Сред най-скъпите градове по този показател се нареждат още Ню Йорк (54 000 долара), Сингапур (49 000 долара), Лондон (42 000 долара), Мумбай (36 000 долара), Шанхай (35 000 долара), Париж (34 500 долара) и Пекин (34 000 долара). На противоположния полюс са Мумбай (6 000 долара) и Сао Пауло (7 800 долара)
За да влезе човек в единия процент на собствениците на най-скъпите имоти в Мумбай, прагът е 600 000 долара. Същата е цената и в Кейптаун, докато е Сао Пауло е 700 000 долара.
От другата страна на скалата след лидера Монако се нареждат Хонконг (6.8 млн. долара), Сингапур (5.3 млн. долара), Сидни (4.2 млн. долара), Лондон (4.1 млн. долара) и Ню Йорк (3.8 млн. долара).
Средната годишна такса за обучение в частно училище в Лос Анджелис е 60 400 долара, а челната петица се допълва от Ню Йорк (54 000 долара), Сингапур (49 000 долара), Лондон (42 000 долара), Мумбай (36 000 долара) и Шанхай (35 000 долара).
Този тип разходи са значително по-ниски в Кейптаун (5 800 долара), Берлин (19 200 долара) и Сидни (19 500 долара). Сумата за Монако възлиза на 23 100 долара.
