В нощта срещу Йордановден небето се отваря за да изпълни нашите желания. В късните часове на 5 януари извършваме ритуали, свързани със силата на водата да „помни” и преклонението пред животворството й.
Старите българи са вярвали, че на границата между земния и отвъдния свят тече Реката на живота. Мястото, където душата се “измива” за последно, “съблича” тялото си и пречистена поема по Пътя към Бога си. Знаели са, че Водата пречиства, лекува и помни.
Затова повечето от обредите са свързани с действия и наричания, отправени към, от и за Водата: Мълчана вода, Жива вода, Кадена вода, Наречена вода, Умна вода, Мъчна вода, Любена вода, Вречена вода, Здрава вода…
Паметта и силата на Водата, както и тяхната употреба и контролиране учените откриват и започват да използват едва през последните 15 години. Оказва се, че това е много старо знание, познато на българите от векове!
Българско обредно наричане
На Водици се нарича за ново начало! Това може да бъде сторено както на 6-ти, така и на 7-ми януари. Обредът се извършва с вода, която от Мълчана се превръща в Наречена. Всеки Добросторник в обреда се умива с Мълчаната вода и изрича най-силните си желания и копнежи пред нея, за да я “обърне” в Наречена, Силна вода! Предизвиква се и се изказва почит пред силата на водата, за да е силно и плодоносно Новото начало!
Как се нарича водата
На 5 януари, по здрач, се налива вода от чешмата, ако няма под ръка извор или кладенец. Съдът се изнася навън – на балкона, на прозореца или на двора, хваща се с две ръце. Човек трябва да постои така поне 5 минути – притихнал и спокоен. След което я поздравява и изрича на глас името си.
Точно преди полунощ отново излиза при нея. Тогава преди Водици силата ѝ е най-голяма. Отново хваща съда с две ръце и мисли кое е най-голямото му желание. Изрича го на глас пред водата, като заявява волята си ясно и категорично, без да моли. И завършва пак на глас с най-старото и силно наричане: Реченото ми да бъде сторено!
После покрива водата с кърпа (по възможност бяла) и се прибира. Водата оставя цяла нощ да поеме правото му слово, да го чуе, да го залюлее, да го изкъпе, да му вдъхне живот и да пренареди сбъдването.
Сутринта на Водици човек първо отива при водата си. Измива си очите с нея и с много обич отпива няколко глътки. После пак…
Това е наречената вода и тя носи енергията на желанието на този, който е изпълнил ритуала. Силата й е право пропорционална на емоцията, която е вложена в нея и на количеството Вяра, изпълваща душата.
И нека реченото в тази нощ да бъде сторено!
