На днешната дата, 18 януари, неповторимият Дамян Дамянов щеше да навърши 81 години. Твърде рано напусна той този свят. И твърде много приказки за сърцето останаха неразказани.
Нека днес си спомним за него. Нека си спомним за Любовта – онази, търсещата, трептящата, ранимата, вечната…
„Интимно“
Не ме допускай толкоз близо ти
До себе си, щом искаш да съм влюбен
Ех, вярно е, далечното гнети
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж –
Далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
Разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една „Мадона“ от Рембранд
Погледната от близичко е грозна
И целия и гений и талант
Е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
Която отдалеч е рай вълшебен
Отблизо ти се вужда буца пръст –
Пръст, във която ний ще легнем с тебе…
***
„Среща“
С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем?
От пътища кръстосан е светът
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.
***
