8 ноември е Денят на Западните български покрайнини. Това е от онези дни в историята, които напомнят за героичната и тежка съдба на България през вековете, но и дават сили в борбата за опазване на родния език, българските традиции и култура.
България приключва Първата световна война победена. По силата на Ньойския договор, Македония е поделена между Гърция и Сърбия, а за България остава само Пиринския край.
България губи изконни свои територии, които дотогава са били в нейните граници, дори и според Берлинския договор – Румъния си присвоява Южна Добруджа, а Сърбия поглъща и Западните покрайнини – Тимошко, Царибродско и Босилеградско. Така се очертава една от най-нехуманните граници, наречена от журналистите тогава „черната граница“. Тя разсича 25 български села, като разделя къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, черкви, пътища, семейства, роднини и приятели. Българското население посреща с бурни протести решението на Ньой. Три години българките от Западните покрайнини носят черни забрадки. Вече почти век, българите останали в пределите на Сърбия се борят за опазване на своя език и български традиции.
Да подкрепяме нашите сънародници от Западните български покрайнини!
Да бъдем активни в усилията за трайното омиротворяване на Западните Балкани, в отстояването на европейските изисквания за правата на човека и правата на малцинствата.
