На всеки се е случвало да завижда – но понеже хората не обичат да си признават слабостите и пороците, темата е табу. В християнството завистта е смъртен грях наред с похотта, чревоугодничеството, алчността, леността, гнева и горделивостта, при това заема специално място, защото неизменно отключва отрицателни емоции. Потърпевши от завистта са винаги двама: завиждащият и онзи, на когото завиждат. Завистта е чувство за малоценност, присъщо повече на жените отколкото на мъжете. Освен това завистта може да разруши връзки и приятелства, да отрови работния климат и дори да разпали войни. Зложелателството възниква обикновено в най-близкото обкръжение, например в семейството, сред приятели или в службата. Предмет на завист може да бъдат материалните блага, външността, щастието, успехът, парите или способностите на другия. Според американския писател Джоузеф Епстайн „завистта е единственият смъртен грях, от който е невъзможно да се получи удоволствие“. Защото с времето завистта разболява и може дори да причини депресии!
Защо завиждаме на други хора ?
Отговорно за чувството на завист е преди всичко възпитанието. Ако в дома растат две и повече деца и към някое от тях родителите проявяват предпочитание, ощетените братчета и сестричета неминуемо развиват у себе си негативни емоции, сред които и завист. Но дори липсата на признание за добре свършена работа може да предизвика завист, защото завистта е дълбоко вкоренена в психиката ни. Тя, наред с тъгата, яростта и ревността, е напълно естествено чувство, което обаче не бива да взема превес.
Завистта като двигател?
Кой би помислил, че завистта не е непременно пагубна! Ако е в здравословна доза, тя може дори да подтикне човека към големи дела.
Както гласи една сентенция, съчувствието се получава даром, а завистта трябва да се заслужи. Успелият човек рано или късно става обект на завист. Не напразно немският философ Артур Шопенхауер е казал: „Завистта е висша форма на признание“. Ето защо не бива да се ядосваме, ако ни завиждат – значи има защо! Това чувство няма да навреди и на онзи, който завижда, стига де не се превърне в негов постоянен спътник. Здравословната доза завист амбицира и окрилява, помага на кариерата. Ако е градивна, завистта дори ни подтиква към по-добри постижения. Холандският учен Нилс ван Вен разглежда завистта в положителна светлина, изтъквайки, че не възхищението, а именно тя мотивира служителите в една фирма да се съревновават с по-успелите си колеги, стремейки се да ги надминат.
Завистта прави завиждащия нещастен
Въпреки това когато някой непрекъснато завижда на друг за нещо, в дългосрочен план започва да таи „недобри“ чувства у себе си. Защото ако постоянно се сравнява с околните, той развива комплекси за малоценност и ниско самочувствие. Когато на някого му се зловиди, че другият е постигнал или има повече, той се чувства нещастен и изпитва към обекта на завистта си разрушителни чувства като гняв, омраза, яд и враждебност, твърди психологът д-р Дорис Волф.
